Анна ЗАРКОВА,
вестник „Галерия“
В суматохата покрай делбата на бюджетните пари и смяната на „фирмите им” с „фирмите ни” в убийственото пътно строителство, едно знаково съдебно събитие бе случайно или нарочно подминато. А именно: Върховният административен съд отмени наказанието, наложено от съдебните кадровици на Невена Зартова – бившата шефка на Софийската районна прокуратура, която загуби поста си и честта си във войната между двата клана на съдебната мафия – Семейството на Еврото и Клуба на Нотариуса.
За познавачите на административното правораздаване прошката за доскорошната районна прокурорка на София не е изненадваща. Тя се вписва според тях „в традиционното процесуално поведение, което се изразява в угаждане на силните на деня”.
Невена Зартова взе участие в прокурорската война като враг на Сарафов – тя се би на страната Гешев и групировката на Мартин Божанов-Нотариуса, който се оказа добре приет в кабинета ѝ и даже канен на служебните ѝ банкети. Тъй като Сарафов бе издухан от новия вятър, повял откъм новата власт, репресираните от него (за каквато минава и Зартова) получават очаквано правосъдна и кариерна реабилитация.
Да си припомним някои обстоятелства.
През 2024 г., след убийството на съдебно-криминалния посредник, известен като Нотариуса и последвалите разкрития за неговите връзки и влияния, Зартова по принуда подаде оставка и от ръководител на най-голямата прокуратура в България стана редови магистрат. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет образува дисциплинарно производство срещу нея и я наказа с 20% намаление на заплатата за това, че лошо е управлявала и е бавила дела. Тя оспори наказанието. И тричленка на Върховния административен съд го отмени неотдавна – наложено било „без да бъдат изследвани всички факти”.
Така да е, макар че фактите и бездруго са показателни.
Зартова беше избрана да ръководи районната прокуратура на столицата през 2020 г. по обичайния начин – с пълно единодушие на съдебните кадровици и при липса на друг кандидат. Нямаше късмет да довърши обаче петгодишния си мандат. Сарафов я „опраска” зрелищно, веднага след като се „прегрупира” с Гешев. „Опраскването” я сполетя, след като неколцина нейни подчинени се заеха под нейно давление (а то под давлението на Гешев) да разследват Петьо Петров-Еврото. Да разследват него! – бившия скандален шеф на следствието, който държеше съдебна борса („тържище за съдби” според жена му Любена) в кръчмата „Осемте джуджета”! – това беше „неразумно”, меко казано, още повече, когато се разбра, че и Сарафов гостува там.
И ето че прокурорът Константин Сулев, взел присърце казуса, бе не само порицан, но и изправен на подсъдимата скамейка за това. Под угроза да последва съдбата му, Зартова строши Омертата и разказа:
„Чувала съм неколкократно от магистрати „Аз съм част от Семейството”, изречено с гордост. Семейството е нещо като масонска ложа. Аз отказах да съм в него, въпреки че ме каниха, защото това означаваше зависимост от Петьо Петров – финансова и с компромати. Той е правил видеа и снимки на членове на Семейството в „Осемте джуджета” и на други места. На мен тази зависимост ми се стори страшна. Защото от там няма излизане. Има вход, но няма изход.“
„Вход без изход”!
А какво се случва, ако го подминеш след покана (и избереш да влезеш в Клуба на Нотариуса)? – Зартова даде показания за това и в следствието, и в съда, но последствия от тях не се забелязаха.
В процеса срещу Сулев бе призована на разпит Адриана Симеонова, една от бившите съпруги на самозвания Нотариус:
„Мартин казваше, че Невена Зартова трябва да му целува ръка, защото благодарение на него е на ръководната позиция в районната прокуратура… Мартин имаше много имоти, водеха се на подставени лица. И Клуб „SS” е от тях. В него се влизаше с карти, а на отсрещна кооперация бяха монтирани камери, които записваха кой идва и си отива. С тези записи са били притискани магистрати”.
„И Зартова, и други колеги другаруваха с Нотариуса, той беше и на коледния ни банкет. Те трябва да преливат гроба му и да се молят Богу онзи полицай, дето пръв е посетил лобното му място, да не извади копие на съдържанието на телефоните му!” – добави друг свидетел.
И при всичко това бе издадено съдебно решение, че греховете на Зартова не са изследвани, и следователно са имагинерни.
А вътрешният министър Иван Демерджиев възкликна с въодушевление:
„Днес е Видовден!”
Посланието беше в смисъл, че е настъпил моментът, в който всички престъпления се вадят наяве. Публикациите с него бяха придружени с репортаж от зрелищен арест в Несебър – въоръжени до зъби ченгета задържат чиновник от местната ВиК, който взел 8000 евро рушвет от виладжия, за да му пусне тръба до клозета.
„Понякога човек се заблуждава, че Видовден няма. Но Видовден идва винаги!” – уверява на този фон Демерджиев.
Звучи убедително, стига да вярваме на ушите, а не на очите си.
Защото се вижда, че Видовден не е дошъл и не се задава даже за тия, които обраха парите на българските данъкоплатци, събрани в КТБ и с тях си купиха власт. Няма го и за другите, които вземат заплати, за да обвиняват и съдят апашите, а не да си вземат пая от тях.
Очевидно е освен това, че “олигархичният модел на Пеевски и Борисов”, който щеше да се разгражда според най-убедителните предизборни обещания, се надгражда с нови деятели, чието верую е „пътя на Копринката” между властта и личното благо.
Вижте също така какво е написал бившият шеф на МВР Калин Стоянов за сведение на фейсбукарите:
„До мен достигна изключително притеснителна информация, свързана с министъра на МВР Демерджиев.
В последните седмици един от най-близките хора на Демерджиев е Николай Митничаря (Пъдпъдъка) от Бургас, когото той лично обгрижвал, за да го използва като кошаревски свидетел (лъжесвидетел) срещу неудобни хора.
Митничаря е имал общ бизнес с убития през 2024 г. Мартин Нотариуса. Освен това непосредствено след смъртта на Божанов, той започва да живее с жена му Гергана, с която вече имат дете. Те са имали връзка още преди убийството на Нотариуса, откъдето възникват множество обезпокояващи въпроси.
Демерджиев обещавал на Митничаря, че ще му реши всички проблеми при едно условие – да дава лъжливи показания срещу хора, които той му посочи. А Митничаря заявил готовност да „нарежда хора“, като дори обещал на Демерджиев, че ако му оправи делото за контрабандните горива и му съдейства да бъде прекратено делото за убийството на Нотариуса, ще го включи като неформален съдружник в контрабандата на горива. Според информацията двамата често се виждали, включително и в сградата на МВР”. (Край на цитата).
Дали в това има нещо вярно?
Може и да има, предвид две обстоятелства.
Първото е, че Калин Стоянов още не е даден на съд за клевета.
Второто е, че въпросният криминален авторитет, наричан Пъдпъдъка или Митничаря, е търсил човек за „остри действия“ срещу разследващия журналист Димитър Стоянов (–сиреч, канел се да прати някой да му строши главата). А МВР нехае за това, макар да е сезирано с два достоверни сигнала.
Ако подобна смъртна заплаха тегнеше от май насам върху някой правилен магистрат, тоя Пъдпъдък сега или щеше да си кълве в следствена клетка перата, или щеше да е излетял за Дубай. А барети от СОБТ и гардове от Съдебна охрана щяха да се редуват да пазят застрашения от разправа – в дома му, пред кабинета му и в ресторанта, ако хапва там октопод на скара с приятели.
А журналистът? Той да си бере грижата сам! Да си отваря очите, като се прибира и да не се заглежда по служба в такива „птици“, дето ходят на лов със съдии и прелитат през митници… На него МВР, както изглежда, грижа не му дължи. Не са му длъжни и данъкоплатците – нищо, че разследващата платформа Бърд.бг, в която той работи с колегата си Чобанов, прави годишно двойно повече разкрития за корупцията и мафията, отколкото МВР, НСБОП, ДАНС, КПК, НСлС и прокуратурата, взети заедно, с целия си 72-хиляден състав.
Въпреки всичко, Димитър Стоянов продължава да си върши работата. Именно той припомня („Извън ефир“), че самият Калин Стоянов (съвпадението във фамилиите е случайно) e уличен във връзки с Нотариуса и Пъдпъдъка/Митничаря.
„Калин Стоянов е бил разследван за чадър над контрабанден канал за горива и наркотици, свързан с Митничаря, който е собственик на частно пристанище в Бургас. Отделно, от Калин Стоянов е имало теч на информация към Мартин Нотариуса. .Двамата са провели по едно и също време разговори с една и съща продължителност по едно и също приложение веднага след среща на манекенката Ивайла Бакалова с вътрешния министър Рашков тогава (в която тя разобличава мнимия Нотариус)”.
Накратко: корупционните истории и днес изглеждат заплетени от дъното на подземния свят до върховете на властта.
При това оптимистът би казал: Видовден за съдебната мафия се отлага, засега.
А песимистът би добавил: На господството на крадливата олигархия не му се вижда краят.