Анна Заркова,
вестник „Галерия“
Добрата баба Йорданка от Сумер, Монтанско – доскоро пъргава и работлива, неподвивала крак – лежи в болница, бере душа. Пребита е жестоко. От непознат.
„Седях на балкона у дома, гледах ябълките на дървото и си мислех да дойде някой да ги обере от високото”, разказва с мъка тя през болките. И ето, че пристигнал някой, но неканен и се нахвърлил върху нея като звяр. Удрял я жестоко, ритал я, влачил я за косите, тръгвал на 3 пъти, но се връщал да пита: „Оо, ти още ли си жива?!”
Боже, милостиви. Що за човек е тоя, който може да налага с всички сили 88-годишна старица с ръст на 9-годишно момиче и с очи, които питат: „Защо, сине? Трима като теб съм родила?”
Що за хора са двамината, които изнасилиха и претрепаха с цепеница в Провадия 77-годишна женица, която ги наела да ѝ пренесат дървата за огрев през зимата? Ами тия, които в село Бръшляница удушиха с възглавница 93-годишна бабичка, за да ѝ вземат 8 лева и два буркана с кисели краставици? Какви са тия същества?
Изглежда, че са се пръкнали от племе на човекоядци. Но не са. Родината им е България. Различни са на възраст, някои са на петнайсет, на седемнайсет – още деца, други са „на жизненото поприще в средата”, рецидивисти с висящи дела, бегълци от правосъдието или лежали в затвора с присъди и пуснати на свобода.
Психолозите ги определят като аутсайдери.
Аутсайдер – ще рече според тълковния речник някой, който има твърде малко изгледи за успех, няма качества на професионалист и никой не се интересува от него – нито в държавата, нито в мафията, където иначе би могъл да намери работодатели.
Виждали ли сте такъв човек? Къде? Да, разбира се. Стотици са. Във вашия град. Във вашия квартал. Във вашия блок. В огледалото.
Някои от тях са гладни – буквално – за хляб и салам, а не за обич или за внимание.
Гладът ги възбужда грабителите. И някой от тях убиват. За самозадоволяване в кризата.
Българската криза! Нравствена, демографска и икономическа. Настъпва през последната година на кабинета „Станишев“ (2009), превзема живота на обикновените българи, докато управлява Борисов (2009-2021), изостря се, когато с Партията на промяната в парламента влизат нови шарлатани (2022) и ескалира под ръководството на тъй наречената Сглобка от уж враждуващи партии (2023-2024), която противоконституционно променя демократичната конституция на България – само и само да бетонира на власт клептокрацията.
Не е българско откритие, че нарастващото неравенство, безработицата, беднотията и обезлюдените по липса на поминък градове и села бълват на талази онази престъпност, която криминалистите наричат „конвенционална“. С други думи – много крадци и много крадат. Защото не могат или не искат по друг начин да придобият нещата, които им трябват. И не само плячкосват от къщи, плевни, молове и офиси, но и грабят, бият и убиват безнаказано.
Тук може да се отбележи българският принос.
С едно цяло поколение, израсло не само в ромските махали, ходило на училище две-три години или хич, вдъхновявано от фалшивата водка, стафа, чалгата и силиконовите цици, за което да си сит и да живееш добре, означава да си вземеш от имащите онова, което ти нямаш. Техен проблем е, ако не го дават…
И с друго – с мафията, която си има държава и я източва с корупционни сделки, задкулисна търговия с влияние, пладнешки обири на заводи и банки, рейдърство на фирми, а вече и на партии.
В мафиотската държава едно момиченце на име Кристин е изнасилено и заровено под камък в село Сотиря. Двама възрастни съпрузи са застреляни в главите, нарязани на части и хвърлени във водоема до Негован. Зеленоока студентка е насечена с брадва от оскотял скитник, който я спира по път, за да ѝ вземе чантата.
Какво е общото между тия кошмари? Че стават наяве, стряскат ни със съдействието на медиите за кратко, но до три дни слизат от листата с криминалните новини и биват забравени.Други подобни заемат местата им…
Помните ли как виеше от мъка бащата на убитата студентка, когато я изпращаше в ковчег? А убиецът ѝ? Празният му поглед, тъпото мълчание?… Казваше се Илиян. Забравили сте вероятно как се казваше и душманинът на малката Кристин, макар че и неговото име (Мартин) беше написано на плакати в станалите традиционни у нас траурни митинги за възстановяване на смъртното наказание.
Какви са тия уродливи същества? Майка ли го е родила тоя, който може да стовари 15 пъти ръждива брадва върху случайно срещната девойка и да я хвърли в реката? Двукрако ли е животното, способно да задоволи нагона си със 7-годишно къдрокосо ангелче и да го направи после на кайма?
„Това са вампирски работи” – възмущаваше се Марин Марковски, прочут адвокат, който защитаваше най-жестоките кръволоци, дадени на съд у нас. И допълваше замислено: „България от страна но розите се превърна в страна на вампирите“.
Звучеше убедително и бе цитиран многократно, светла му памет, макар и да не беше съвсем прав. Вампирите са мъртъвци, възкръснали в митологията и киното, които пият кръв и се страхуват от кръст. А Илиян, Мартин и подобните им са живи и здрави, и ходят между нас по улиците, обитават съседни на нашите жилища, проливат кръв и са безстрашни, тъй като много пъти са оставали безнаказани.
Психиатрите ги регистрират като „психопати”. Не като психичноболни, каквито са страдащите шизофрения и други психози, неповлияни от околната среда. А като психопати – невротизирани хора, чийто брой е зависим от трудностите, с които се сблъскват в обществото: безработица, неравенство, беззащитност срещу лошите, фрапантно несъответствие между ниския стандарт на живот и „благоденствието”, в което го уверява политическият персонал.
Невротиците са необгрижени от здравната система у нас. Скъпи са лекарствата за тях, трудно достъпни са за средната класа, камо ли за неудачниците. В страната няма система за лечение на нерви извън стационар. Както няма и наблюдение над бившите затворници (осъждани веднъж като Мартин или 6 пъти като Илиян)…
Чудно ли е тогава, че толкова много нерваци, диваци и върколаци се забелязват около нас?
То се видя и в репортажите след детеубийството в Сотиря. Гледаме – цяло село гони човек, все едно е звяр. Той бяга, подплашен от пуснатите полицейски кучета, които лаят, а все още е само заподозрян. Телевизиите предават пряко хайката от баби, лели, чичовци и един полицай. Не питайте какво е това – диващина или операция по НПК? И диващината не ражда ли още диваци?
По едно време се пръкна идея, законодателна: педофилите да се подлагат на химическа кастрация. Така било по едно време в Германия. А по кое време в Германия е било като у нас?
Неведнъж у нас се съобщава за „убийство, дело на луд, който е на свобода“ и се призовава „лудите да се приберат”. Така беше като откриха 4 трупа – на свекърва, свекър, син и снаха, заклани в къщата им в Каспичан.
Оказа се обаче, че това кръвопролитие не е сторено от психичноболен, а от психопат. Бил племенник на жертвите, възпитан иначе, но претендирал за тяхна нива…
Психопатите, за разлика от психоболните, разбират какво правят и могат да носят наказателна отговорност (друг въпрос е доколко се случва това), „Те са, които вършат престъпления с вампирска жестокост, не ценят човешкия живот, не спазват законите и ги нарушават грубо за своето добруване“, обясняват експерти в съда.
Дали има сред роднините ви психопат? А сред познатите? А сред съгражданите? Сигурно.
Психопатът е, който удря с юмруци заради паркомясто. Или стреля по вас, ако се засечете на светофар. Или наръгва с шиш домоуправителя, вместо да му плати 5 лева такса. Страшно е да се живее в съседство с психопат. Той може да изколи цяло семейство, ако бебето го дразни като плаче, или да зазида в кладенеца комшията, ако го погледне накриво… Би могъл и да стане депутат с купени гласове, да седне на първия ред в парламента и да определя лично законодателството, вътрешната и външната политика. Или да дава през ден интервюта в които да плаши опонентите си с прокуратурата, да ги ругае, клевети и обижда цинично – убеден, че закон него не го лови.
Уви, такава е кошмарната действителност. И тя едва ли ще се промени, докато електорът гледа сеир или даже харесва реалните серийни филми на ужасите.
„Доживотен затвор за тоя изверг! Искам да бъде застрелян и разчленен, и показан по БНТ за назидание!“, пише брадат тип във Фейсбук по адрес на лъжлив лидер на партия. И получава веднага над 300 лайка. Белокоса дама – пенсионерка вероятно – споделя тутакси зловещата публикация.
Вампирясваме масово.
Какво да се прави? Кой знае… Не ви ли се струва понякога, че преди всичко трябва да обуздаем вампира, който виждаме насреща си в огледалото.