БЪЛГАРСКАТА МАФИЯ, КАКТО Я ВИДЯХ: Глава единадесета Ловът на октоподите

От книгата на Анна Заркова „Българската мафия, както я видях“

НИМА ПОЛИТИКАТА НЕ Е НИЩО друго, освен изкуството на умишлената лъжа? Този въпрос не е от вчера. Задал го e френският философ Франсоа-Мари Волтер още през 1717 година, в епохата на Просвещението. Три века са минали в суматохата оттогава, а отговорът още не е ясен, що се отнася до Франция. Относно България обаче отговорът е „да“ – или поне на мен ми се струва така, а ако искате доказателство – ще ви посоча това, което се случи у нас през годините 2010 – 2013.

През тези три години по телевизиите у нас всеки ден се показваха арести на хора, обвинени, че са погазили грубо закона. Изглеждаше, че това се прави в изпълнение на предизборното обещание, че дойде ли Бойко Борисов на власт, ще бъде въздадена справедливост за всички, които крадат от държавното. Нещо такова обещаваше преди да стане премиер и Царя, но първото правителство на неговия бодигард надмина неговото в показните имитации на обещаната победа над мафията.

Водеща фигура в сурогатната антимафия беше блесналият на политическата сцена помощник на Бойко – Цецо Цветанов, който беше назначен за вътрешен министър и вицепремиер. Следвайки примера на своя бос и стараейки се да го засенчи, ако му се удаде, той търчеше неуморно под светлината на прожекторите, режисираше и същевременно играеше в представления, в които бяха привлечени хиляди статисти от МВР.

Преди всичко Цецо кръщаваше полицейските операции, при всяка от които се извършваха арести, а след това ги разиграваше сценично и ги снимаше на филми под съответните заглавия: „Дедесарите“, „Дупетата“, „Килърите“, „Каналджиите“ „Октоподите“, „Недосегаемите“ и тъй нататък.

Повечето от тия масови арести излизаха ялови. Съдът пускаше на 72-ия час, ако не всички, то почти всички, на които е отнета свободата. Защо? Защото бяха празни папките с доказателства за вината им. В ответ злополучните арестанти завеждаха дела срещу България в Страсбург, печелеха ги и държавата плащаше. Но преди да се стигне дотам, през ден в телевизионните екрани гърмяха екшъни с мъже, изкарани от домовете им по бели гащи и сияеха белезници, заснети от полицейските камери.

Акция „Дедесарите“: трима души, хвърлени в килии за точене на данък „Добавена стойност“ с фалшиви фактури.

„Дупетата“: шумни проверки в месарски цехове по сигнал, че се произвежда продукти от суровини, предназначени за унищожаване;

„Килърите“: неколцина, начело с Петър Стоянов-Сумиста, са прибрани под стража и обвинени за убийствата на шуменския бизнесмен Румен Рачев, шефа на футболния клуб „Рилски спортист“ Юрий Галев и сикаджийския бос Баю Миле;

„Каналджиите“: тикнати са зад решетките петима, уличени в търговия с крадени автомобили;

„Измамниците“: трима са прибрани „на топло“, а у тях са намерени мобилни телефони и сим-карти, с помощта на които обрали две бабички и дядовците им;

„Касоразбивачите“: полицейски шеф е заключен в клетка с рецивисти по подозрение, че е помагал в разбиването на сейфове;

„Отрепките“: ударена е банда за обири и грабежи с насилия, начело на която е Митьо Кифлата;

„Шейховете“: десет души, сред които четирима полицаи, са заставени да гледат небето на квадратчета след източване на бензинопровод на „Лукойл“;

„Амфетамините“: окаушени са двама стари познайници на полицията за разпространение на синтетични наркотици;

„Леярите“: засечена е нелегална търговия с платина и злато, в град Раковски е разкрита нелегална леярна и един беглец е заловен на границата със 369 кг ценен метал;

„Оръжейниците“: спипани са трима нелегални майстори на пушки, мини, пищови, гранати;

„Трафикантите“: обявени са за „приключени“ девет наркотърговци с връзки в чужбина;

„Пеперудите“: изловени са 27 проститутки;

„Всичко коз“: неуспяла атака срещу извършители на данъчни измами в няколко големи града;

„Сводниците“: хванати са единайсет негодници, осигурявали момичета за сексуални услуги на туристи по Южното черноморие;

„Граница“: двама гранични полицаи и една митничарка от пунктовете Капитан Андреево и Лесово са откарани под конвой по сигнал, че взимат рушвети от шофьори;

„Лихварите“: седем души нощуват в клетки, защото се разчуло, че давали пари назаем с висока лихва и тормозели после длъжниците;

„Болничните“: по телевизията се разказва за схема с източване на средства от Националния осигурителен институт;

„Некадърните“: купувачи с фалшиви кредитни карти са извадени показно от хипермаркет „Кауфланд“;

„Крадците“: демонстративен петорен арест заради плячкосани материали от Козлодуйската атомната централа;

„Октопод“: бившият съветник в ДАНС Алексей Петров е тръшнат на пода в дома му и обявен от министър Цветанов за бос на мафията в България;

„Медузите“: удар срещу „червената контрабанда“, при която червният шеф на общинския съвет във Варна Борислав Гуцанов, спряганият като контрабандист Дидо Дънката и директорът на градския транспорт Пенчо Пенчев, са лишени от свобода, съдени и оправдани.

Списъкът на тия акции с кодови имена би могъл да бъде продължен, но и без това е ясно, че с тях се удряше по различни криминални практики в страната – действителни и въображаеми. Това беше добре, но лошото е, че след тях тия практики не намаляваха, а даже се множаха. Защо? Защото блясъкът на белезниците е мимолетен и бутафорията поражда у престъпниците чувство за безнаказаност. Те за пореден път се убеждават, че никой не може или не иска да ги накаже. И филмите на МВР за тях скоро стават прицел на весели шеги и подигравки.

ВРЪЗВАНЕТО НА ХОРА С БЕЛЕЗНИЦИ, когато се предава пряко по телевизията, неизбежно предизвиква низки страсти у зрителите.

При вида на арестите първо избухва едно мръсничко злорадо любопитство – „я го виж тоя, довчера беше министър и беше чест да се ръкуваш с него, а сега са го съборили на колене, един маскиран го натиска по голото теме… “, или пък – „леле оня, милионера, чисто гол и бос го извели, шкембето му шава като желе“…

След любопитството иде страхът – „олеле, мале, нарочи ли те властта, праща ти качулати, вади те от кревата и те хвърля в зандана, па иди след туй да се оправяш…“

А подир страха вървят презрението и омразата – и към силните на деня, и към слабите. За превъзпитание и въздействие върху интелекта на гражданите с цел да не вършат престъпления и дума не може да става.

Някои от груповите арести по модела „Цветанов“ се сдобиваха с имена не само в неговия министерски кабинет, и не само в канцелариите на спецченгетата, а и в кръчмите, където ги одумваха в трезво и в пияно състояние, и в редакциите, които се надпреварваха да ги отразяват. Така например акцията по задържането на бившия военен министър Цонев, съдията Петър Сантиров и финансиста Попов, която стартира в сутрешния блок на БиТиВи безименно, но със звук и картина, до вечерта се беше сдобила от народното творчество с пародийното наименование „Абсолютен престъпник!“ – това беше ругателен израз, който се чу от полицейския видеозапис на грозната гавра, която си позволи един прокурор с ексминистъра, докато маскираните барети го арестуваха.

Има ли нещо общо между тази филмирана акция и десетките други, кръстени и после снимани? Да. То е в резултатите от тях – осъдителни присъди за България и обезщетения за нарушени човешки права, изплащани с пари на българските данъкоплатци.

Ако има изключения от правилото, че наказателните процеси, потеглящи гръмко, се препъват и падат с ропот в съда, те са толкова малко, че не си струва да се мъча да си ги смомня, за да ги спомена. Общо взето обвиненията, повдигнати на старта им, остават до финала недоказани, а обвиняемите и подсъдимите се възползват от правото си да завеждат дела. Те от една страна съдят собствената си страна в Страсбург, а от друга – съдят прокуратурата по родните си места съгласно закона за отговорността на държавата.

Така Цонев и Сантиров осъдиха държавното обвинение да им плати съответно обезщетения от 70 000 хиляди и 300 000 лева, а Тенчо Попов спечели дело срещу България за 14 000 евро. Това се случи скоро след като Върховният касационен съд (ВКС) прие, че и тримата са невинни по делото за корупция, с което ни приглушиха ушите. Парадоксалното е, че тия грешни пари се извадиха от джобовете на гражданите, които хабер си нямат от олелията, а не от сметките на обвинителите, които са я свършили като кучето на нивата.

На финала на гълчавата с именитите арести България е осъдена не един път, а седем или осем пъти в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) заради деятелността на бившия силов вицепремиер Цветанов, а срещу нея по тоя казус се водят и в този момент още дела.

Едно от поредицата осъдителни решения е произнесено през юни 2016 година – то е по жалбата на Тенчо Попов от неговия арест, сниман и разпространен в полицейски кадри по интернет.

„При този арест българската държава е нарушила пет текста от Европейската конвенция за човешките права и свободи, забраняваща унизително третиране и гарантиращи презумпцията за невиновност, неприкосновеността на дома, личния живот и ефективните правни средства за защита“, констатира EСПЧ.

Финансистът Попов беше задържан зрелищно на 1 април 2010 година, както и Цонев, и Сантиров. Полицейският „подвиг“ беше предизвестен от бившия втори софийски градски прокурор Роман Василев, който в същия ден заяви пред журналисти:
– Днес ще разпнем трима – един съдия от Софийски градски съд, един бивш министър и един бивш главен секретар на Министерството на финансите при предишното правителство.

В потвърждение на тия горди слова МВР пусна по всички телевизии филмчета от „разпятието“ .

Николай Цонев е показан в коридорите на военна болница, където е отишъл на преглед – как маскирани командоси го нападат от засада с пистолети и камери, залавят го и го заставят да коленичи под дулата. Освен него в кадър с качулатите е и прокурорът Роман Василев, който го осъжда публично:

– Господин Цонев, вие ще бъдете арестуван и обвинен в престъпление корупционно.

Изглежда знанието, че играе роля в екшън, събужда артиста у представителя на държавното обвинение, той се обръща към пленения от командосите човек и импровизира вдъхновено:

– Тъй като си абсолютен престъпник!… Колеги, както за всеки един престъпник – долу на земята, на колене!

Тенчо Попов пък е задържан в нотариалната кантора на жена си – именно там, според твърдението на разследващите, той е трябвало да даде подкуп на следователя Петьо Петров. Два клипа от това позорящо го събитие са пуснати в глобалната мрежа – единият е от охранителните камери в кантората, а другият е от пресцентъра на МВР. На тях се вижда как една жена – деловодителка вероятно – отваря вратата, съглежда мъжете с черните маски, които звънят, стряска се и се опитва да затвори, но те нахлуват в помещението веднага. Попов тръгва към тях, но преди да отрони дума, един от маскираните командоси го хваща за врата, удря главата му в стената и го събаря на земята. Следва култова сцена – двама с покрити глави и надписи „ГДБОП“ на гърба сядат на дивана на метър от падналия, гушват се и позират със сардоничен кикот пред оператора.

В обвинението ще бъде казано после, че финансистът Попов и съдията Сантиров са посредничили на ексминистъра Цонев да даде подкуп на следователя Петьо Петров, който в това време разследвал обществена поръчка за системата за армейски свръзки „Странджа-2“.

Следователят с многозначителния прякор Петьо Еврото е основен свидетел на обвинението. Той е записал срещите си с двамата посредници и видеозаписът – забележимо манипулиран и несръчно снаждан – се прожектира по-късно в съда. В крайна сметка, в мотивите към оправдателните присъди, издадени през 2105 година от Върховния касационен съд, се сочи, че „поведението на прокурорския свидетел Петьо Петров е класически пример за провокация към подкуп.“

Не по-малко конфузно е това, което се сочи в жалбата на Тенчо Попов. На онзи 11 април около обяд в кантората на съпругата му Антония Попова се намират самият той и две деловодителки. Към 11 часа се чува писък: „Викайте полиция, обират ниии!“. Мъже с маски и качулки нахлуват в коридора. Попов се втурва нататък, но след миг главата му е разбита в касата на вратата и той загубва съзнание. Антимафиотите се снимат гордо до припадналия. Идвайки на себе си, той чува прокурорът Василев да му казва: „Ти мен ме познаваш май, а?“. И вижда как операторът наглася обектива, да снима раненото му лице. Финансистът обръща глава, но кинаджията от МВР му удря шамар и го наглася така, че да се види във филма в едър план – повален, безпомощен, жалък.

Както в повечето акции, извършени в прослава на първото правителство на Борисов и борбата му с престъпността, полицаите не носят опознавателни знаци – те са със скрити лица, не се легитимират по никакъв начин и нямат съдебно разрешение за обиски и арести. Как така?! Ами така – защото всички съдии били предатели и предстоящите нападения по домовете на заподозрените трябвало да се пазят в тайна от тях. Или поне така се разбира от интервютата на Цветанов, замислени като финал-апотеоз на полицейската слава. В тях презумпцията за невинност, която е основополагаща в правовата държава, се гази така, както стадо бикове газят трева.

По делото „Тенчо Попов срещу България“ евросъдиите установяват това, разглеждайки едно изявление на действащия тогава шеф на МВР пред агенция „Фокус“. То звучи така:

– Парите, които е носил в себе си Тенчо Попов, е трябвало да стигнат до съдията, за да бъде решено делото на бившия министър Николай Цонев по удобен за него начин.

Бреей! На боб ли е гледал Цецо, за да го знае?

Нарушенията в технологията на масовите арести, както и в интервютата на силовия вицепремиер, заради които търпим присъдите на съда Страсбург, са от един същ вид във всички дела, заведени заради именитите акции. Едно от тях е по жалба от задържаните „медузи“ – Борислав Гуцанов и Данаил Славов.

ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ПОЛИЦЕЙСКИЯ ЩУРМ в спалнята на варненския общинар Гуцанов са показателни за това как пълненето на следствените изолатори и телевизионните програми с недоказано виновни хора опразва хазната.

На 31 март в шест сутринта антимафиоти от НСБОП атакуват с „чорапи“ на главите, с автомати и с крясъци къщата на Гуцанов. Охранител им отключва пътната врата, те разбиват входната и нахлуват в стаите, където още спят Борислав и Моника Гуцанови с дъщеричките си – петгодишната Сирма и седемгодишната Бояна. В доклад на правозащитниците от Българския хелзинкски комитет за станалото по-нататък се разказва:

„На призива на Моника въоръжените маскирани мъже да излязат от спалнята, за да не плашат децата, тя получава отговор – „Завийте ги презглава!“ Четиресет и пет минути по-късно ченгетата със скритите лица си тръгват, но пристига цял отряд от други униформени и цивилни. Когато в един часа след обяд Гуцанов е изведен от дома си с белезници и под полицейска охрана, журналисти от всевъзможни печатни и електронни медии са събрани пред входа му, за да го снимат. През следващите няколко дни висши прокурори, полицаи и вътрешният министър Цветанов се надпреварват да правят изказвания, че той безспорно е извършил престъплението, в което го обвиняват преди да са събрали доказателства.“

– Прокуратурата следва да се самосезира и да издири виновния за скандалната полицейска операция срещу Гуцанови, за да бъде привлечен към наказателна отговорност за злоупотреба с власт – заявява адвокат Михаил Екемджиев, който представлява пострадалото семейство по делото, заведено в Страсбург. Записвам неговите думи преди да дойде новината, че и то е приключило със съкрушителна загуба за държавата.

В коментар за „Правен свят“ след това Екимджиев предупреждава:

„Решението на ЕСПЧ по делото „Гуцанови“ е знаково, защото с него започва началото на края на тъй наречените знакови дела, върху които през 2009–2010 година се градеше политическата и пиар стратегия на ГЕРБ. Не случайно съдът в Страсбург отбелязва, че това е само първото от редица принципно сходни дела, свързани с употреба на свръхсила от страна на полицията срещу политическите опоненти на управляващата тогава партия и представители на бизнеса. В този контекст в съдебното решение са изброени различни дела, водени в България, между които и това срещу бившата социална министърка на БСП Емилия Масларова. Общото между него и казуса „Гуцанов“ са непремерените изказвания на високопоставени представители на изпълнителната и съдебната власт, които не поставят под съмнение виновността на обвиняемата и по този начин нарушават презумпцията за невиновност спрямо нея. Посочени са още и делата срещу бившия министър на отбраната Николай Цонев, Тенчо Попов и Петър Сантиров, делото срещу Алексей Петров и братя Стоянови, наричани от министър Цветанов „Дамбовците“ и други. Всички тези изброени лица са подали жалби пред съда в Страсбург за нарушени права във връзка с делата, наречени „знакови“. Поради фактологичното и правно сходство с казуса „Гуцанови“ очакванията са и спрямо тях съдът в Страсбург да приложи аналогични или идентични правни стандарти – респективно държавата да бъде осъдена за същите нарушения. Затова аз казвам, че делото „Гуцанови“ е само първото от една очертаваща се поредица осъдителни решения срещу България, провокирани от недалновидна и сбъркана политика на управлението на ГЕРБ, което разчиташе с полицейс­ки средства да разчиства политически сметки.“

Предупреждението на адвоката не след дълго става реалност.

ОПЕРАЦИЯ „ОКТОПОД“. Екшънът се снима в ход. Тринайсет мъже са задържани от тежко въоръжена полиция, която нахлува в къщите им преди на съмне на 10 февруари 2010 година. Привечер всички телевизии показват на видео бившия полицейски командос и съветник в ДАНС Алексей Петров вързан и проснат на пода по очи, а след това – няколко снимки на полуголи продажни жени, за да добие зрелището още по-екзотичен вид.

Вътрешният министър Цветанов триумфално обявява, че това зрелище „дава начало на борбата срещу корупцията и срастването на организираната престъпност с държавния апарат“.

Премиерът Борисов тържествено заявява:

– Война е.

Изглежда по-величествен от Наполеон при Аустерлиц, преди сблъсъка с императора на Австрия.

Антония Иванова, съпругата на Йордан Стоянов – един от арестуваните Братя Дамбовци – разказва:

– Към шест без петнайсет се събудих от силен шум – пред къщата се чуваха викове на много мъже. Веднага събудих Йордан, за да провери какво се случва. Той стана, погледна през прозореца и тръгна бързо да слиза по стълбите, без да ми каже нищо. Тъй като бях много изплашена и мислех, че идват да ни оберат или отвлекат, се обадих на Пламен, брат му на Йордан. Докато говорехме по телефона с него, чух викове: „Отвори, ще разбием вратата!“. Пламен ме попита какво става и дали това е полиция, но аз отговорих, че не знам. Изведнъж някой започна да вика: „Полиция!“, аз затворих телефона и чух, че се отваря вратата. След това чух, че се крещи от много хора. Следващото нещо, което чух, беше как се изкачват по стълбите към втория етаж, където беше синът на Йордан – Веселин. Чух Веселин да вика „Не! Не!“, а някой да крещи силно: „Лягай, лягай долу на земята!“. След това двама маскирани мъже с автомати нахълтаха на третия етаж, където бях аз и децата. Единият от тях ми викна: „Полиция, бе, споко!“. Казаха ми да отворя вратата към банята и да дръпна пердетата. През това време децата се събудиха от шума и заплакаха. Прегърнах ги и седнахме на дивана. При нас остана един въоръжен и маскиран полицай, който да ни пази. Децата бяха изключително стресирани и аз се опитах да ги успокоя, като им повтарях, че това са добри хора. Не се успокояваха. Като попитах полицаите защо така брутално нахлуват, отговорите бяха: „Недей да знаеш много! Сега ще видиш к’во ще става!“. Може ли да повикаме адвокат? – попитах аз. „Не, това е специализирана акция!“

Пламен Стоянов е проснат по корем пред къщата по гащи. Ръцете му са вързани отзад. Едва успява да седне в този жалък вид, като забелязва, че оператор и фотограф на МВР го снимат. От сайта на министерството после разпространяват кадри от това представление. То струва на държавата 109 703 евро. Толкова трябва да се плати от хазната за силовите арести, за коментарите на вътрешния министър Цветан Цветанов, че арестантите са обществени врагове и за кинопродукцията на МВР. Цената следва от няколко отделни решения на Европейския съд за правата на човека, че са погазени човешките права на обявения за бос на „Октопода“ Алексей Петров, на Антон Петров-Хамстера, на Пламен и Йордан Стоянови – Дамбовците и на техните семейства. С нея сметката за екранизираните действия на МВР надхвърля 200 000 евро. Компенсациите, присъдени на бившия шеф на варненските общинари Борислав Гуцанов, на местния бизнесмен Даниел Славов-Дънката и на близките им за операция „Медузите“ са по 40 000 евро. Общо 5100 евро за обезщетение и разноски получава и шефът на полицията в Бяла Слатина Тони Костадинов, задържан неоснователно в операция „Касоразбивачите“, за който Цветан Цветанов обявява на пресконференция, че помагал на престъпна група да разбива на сейфове срещу процент.

Унизително отношение, нарушаване на презумпцията за невиновност и на правото на личен и семеен живот – това са само част от нарушенията на Европейската конвенция за правата на човека, които съдът в Страсбург установява, разглеждайки демонстративното наказателно преследване жалбоподателите от България.

Адвокат Екимджиев пак има повод за коментар:

– Не е лошо – отсича тай – да се припомня на публиката, че всички ние плащаме вече стотици хиляди евра заради политиката на ранния ГЕРБ на показни акции, при които без доказателства бяха арестувани и медийно демонизирани десетки бизнесмени и политически опоненти. А полицията и прокуратурата се използваха като бухалка за помпане на рейтинга на Цветанов. Не е лошо бившият министър да помисли дали не би било справедливо и дали не би бил красив политически жест да дари на хазната поне стотина хиляди евро, като компенсация за загубите, които ние търпим заради злоупотребата с власт при тези негови акции с нелепи имена. А защо и финансовият министър Владислав Горанов да не обмисли един регресен иск срещу Цветанов?
Почти всички медии публикуват и това изявление на адвоката. И то без цензура, понеже то е от времето, когато след окървавени от полицията протести ГЕРБ е паднал за кратко от власт.

В деня на арестите по „Октопод“ Цветанов известява населението:

– Това е йерархично изградена организирана престъпна група, занимаваща се повече от десет години с изнудване, силово събиране на рекет, предлагане на платени сексуални услуги, незаконно придобиване на финансови средства от „Кремиковци“ АД, източване на ДеДеСе, търговия с влияние, пране на пари и други престъпни дейности.

Разследващите органи тръгват по така заявените посоки и се стига дотам, че от делото „Октопод“ се раждат едно по едно няколко делца „Октоподчета“. Те са хилави обаче и издъхват в съдилищата, някои едва докуцукват дотам с помощта на подсъдимите, които подават молби след изтичане на двегодишния срок на разследване да бъдат прекратени или придвижени. Така се случва с „Октоподчетата“, които третират прането на пари, източването на някогашния металургичен гигант „Кремиковци“ и сводничеството.

Шест години след като Пламен Дамбовеца е сниман по бельо, а брат му Йордан е държан един час гол и окован с белезници пред блока, в съда остава само един-единствен процес с името „Октопод“, по който подсъдими са Алексей Петров, Антон Петров-Хамстера, Янко Попов, Кирил Топалов и Марчело Джотолов. Той се влачи пет години първоначално, след което потегля от нулата пред спецмагистратите, защото председателката на състава в Софийски градски съд Румяна Ченалова, която го гледа по-рано, е уволнена за участие в политически скандал с подслушване, наречен „Двете каки“. Междувременно по три решения на евросъда братята Пламен и Йордан Стоянови заедно с жените и челядта си получават 80 000 евро за претърпяното с мъка и страх, а Алексей Петров и бременната му приятелка – 15 000 евро, като компенсация. И в трите решения се казва, че „Цветанов е минал границата на обичайната комуникация чрез медиите, давайки информация за текущо разследване“. Евросъдът цитира емблематични негови телевизионни коментари:

„Мога да кажа, че сред всички арестувани днес, има хора, които са най-високи нива на тази йерархична престъпна организация. Тази сутрин са арестувани братята Дамбовци, които са били на входа и в края на „Кремиковци“ през последните години… Всичко това са лица, които упражняват необходимото влияние, за да не пречи никой на тази престъпна организация през последните десет години.“

И още:

„В две операции „Наглите“ и „Октопод“, ние откриваме едни и същи хора. Типичен пример е Хамстера. Всеки знае кой е човекът, който контролира повечето от хората в застрахователните среди и кражби на коли.„

И друго:

„Алексей Петров е човек на мафията, внедрен в държавата и той играе ключова роля във всички дейности на престъпната група.“
Съдът в Страсбург обръща специално внимание на медийната политика на МВР в началото на мандата на Цецо Цветанов. В мотивите за решението му се отбелязва:

„Заснемането на ареста на Алексей Петров и разпространяването на записа от пресцентъра на министерството са повод съдът да установи, че е погазено правото му на личен и семеен живот. Тази намеса в правата на Петров не отговаря на никакви законови критерии, а произтича от желанието да бъдат заснети полицейски операции, които привличат голям обществен и медиен интерес“, обясняват евросъдиите, като му присъждат обезщетение.

КОЙ Е АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ? Роден е на 23 април 1962 година в Тетевен. Едва четиринайсетгодишен е пратен от родителите си да се обучи за милиционер в пазарджишкото средно специално училище, което носи името на основателя на болшевишките тайни служби Феликс Дзерджински. Оттогава живее в общежитие. Започва работа през 1981 година в моторизирано отделение на милицията, на което скоро става командир. Кариерата му в МВР по-нататък минава през Шесто управление на Държавна сигурност, където е помощник-инструктор по антитероризъм, а после и през Батальона на баретите, преименуван след Десети ноември в Специализиран отряд за борба с тероризма – СОБТ. При баретите Алексей израства до командир на отряд за специални операции. Докато напусне органите през 1991 година, той учи задочно и се дипломира като икономист със специалност „Управление на търговията“ във ВИИ „Карл Маркс“. Икономическата наука явно му приляга, защото през 2010 години той е вече доцент и преподавател по икономика в пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Четири години преди това то е на друго поприще – горд собственик на фирма „Будоинвест“, в която е съдружник с бъдещия премиер и е основател на застрахователната компания „Аполо Болкан“, в която участват бивши барети с особена слава, като Златомир Иванов-Баретата и Румен Николов-Пашата. В кръга на някогашните командоси, подвизаващи се в офисите на строителната фирма „Аякс“, а после и на басейна „Спартак“, Петров е неформален лидер и върху него пада товарът на общите успехи и провали. Когато в пакет със силовите застрахователи от ВИС и СИК, „Аполо Болкан“ е лишен от лиценз, Алексей се дистанцира от бившите си колеги, привлича еврейски капитали и прави нова компания „Левски Спартак“, преименувана в „Лев инс“ по-нататък. Пак в солова акция, докато Костов е на власт, Алексей е вербуван за сътрудник на контраразузнаването по идея на шефа му генерал Атанас Атанасов – така става офицер на оперативно внедряване в подземния свят. Според бившата червена депутатка Татяна Дончева идеята е била да се използва неговата близост с главния прокурор Филчев, който изглежда неподкупен и неуправляем в организираната от самия него хайка за криминални приватизатори във властта. В идните времена Филчев си остава такъв, какъвто е, но съседът му от улица „Арарат“ Алексей се сдобива с още пари и врагове. Двойната му самоличност е осветена нарочно или непредпазливо от вътрешния министър в кабинета „Станишев“ Румен Петков. Разигралата се по тоя сюжет медийна драма завършва с хепиенд за Алексей Петров – той е изваден от подмолите на службите на светло и назначен за съветник на Петко Сертов – председателя на новородената претенциозна Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Следва арестът му в показната операция „Октопод“.

Във връзка с ареста на Алексей Петров се спряга бъбриво – надълго и нашироко – неговата близост с министър-председателя Борисов. Коментира се, че тя е от мутренската им младост, прекипяла като евтино шампанско в съмнителната компания на Златко Баретата – същият, който беше осъден за наркотрафик, на Кимбата, който падна убит в гангстерската война и на Големия Маргин, боса на СИК, който някъде изчезна, защото след редица арести и репресии се поболя доста тежко.

Твърди се, че като млад, Бойко в сравнение с Алексей е момче от втора ръка, той и в бойните изкуства е по-слаб. В двубои на тепиха Алексей го побеждава без напрежение, защото е сериозен състезател и треньор на националния отбор по карате.

В зрялата им възраст ролите се сменят – Бойко играе главната, а Алексей – второстепенна. Бойко триумфира като политик, партията ГЕРБ, която води еднолично „бие“, както обича да казва самият той, всички други партии на няколко парламентарни и местни избори. За разлика от него, Алексей търпи фиаско през 2011 година в ролята си на кандидат-президент и слиза унизен от политическата сцена. После му се налага да прави специални усилия, като бивш командос и таен агент, за да не мине в масовката. И едва успява да се държи на висотата на положението си като учен и успешен бизнесмен. Шушукат, че го прави с помощта на Борисов, пред който се е преклонил. Както и че само така изглежда. Не е ясно дали го е пречупил, или не двугодишният му престой в изолаторите на следствието.

През 2016 година Алексей е едновременно подсъдим, доктор на науките, доцент, член на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт (НОИ), преподавател по фирмена сигурност в Пловдивския университет, изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива, и президент на Националната федерация по карате.

Три пъти стрелят по него, като на два пъти след това е на косъм разстояние смъртта. Първият път това се случва през 1999 година в Замъка „Хранков“, когато след спречкване с Киро Японеца, цигански криминален авторитет, един куршум го одрасква стъпалото му. Вторият път е през август 2002 година, когато на излизане от неговия клуб – ресторант „Дева“ в комплекса „Спартак“ стрелци го причакват в засада и го раняват тежко в краката. Парче олово улучва под коляното и Ива, майката на дъщеря му. Следва арест на бивш командос по прякор Бай Добри. Двамата с Алексей имат разправии за дружествени дялове и се смята, че стрелбата е целяла моменталното им прекратяване. Но версията, че Бай Добри ръководи „Фабрика за убийства“ и трябва да бъде доживот изолиран, остава недоказана, оказва се, че е подхвърлена на прокуратута от психично болен командос и обвиненията срещу всички, подведени под отговорност по нея, падат в съда.

Трети път се прицелват в Алексей с гранатомет от кола, която на 29 октомври 2015 година го причаква в засада на една пресечка от семейния му мезонет в квартал „Кръстова вада“. Снарядът се забива във вратата на бронирания му автомобил. Не се взривява. Оцелял по Божи промисъл, Петров тръгва да души по следите на атентаторите, стига до „мозъка“ им и по всичко личи, че сам го спипва и предава на властите. Оказва се украинец на име Роман Логвиненко – става ясно, че той има съучастници, Интерпол ги издирва, а нароченият за глава на Октопода обявява 100 хиляди долара награда за залавянето им. Наградата още никому не е дадена.

ДЕЛОТО „ОКТОПОД“. То стартира при огромен интерес от страна на медиите, но така и не успя да набере скорост, а след като от него се нароиха някакви по-мънички делца, загуби публиката си и стана досадно – и на съдебните репортери, и на ангажираните в него магистрати и адвокати.

Главният прокурор Филчев, вече бивш, го описа картинно:

– Делото „Октопод“ е един балон, надут от прокурора Светлозар Костов и ще завърши, както всеки балон. Как? Първоначално надуваш балона, радост, оживление, големи очаквания. След това пускаш балона да лети във въздуха, наоколо ръкопляскания, аплодисменти, на върха си. И идва момент, в който балонът, както всеки балон, се спуква и никога не можеш да го надуеш пак.

Записала съм тая интересна аналогия с балона в късния следобед на 23 септември 2015 година. По-рано в същия ден Светлозар Костов, авторът на обвинителния акт срещу „октоподите“ се оттегли изненадващо от процеса, заявявайки пред спецсъда:

– Направен е опит да се въздейства върху свидетел и да бъда дискредитиран аз. Това, че колега прокурор се е опитал да го направи и слава Богу, не е успял, трудно може да ме остави безпристрастен. Плашеща е дори възможността този опит да беше успял и тогава аз щях да съм обвинен в престъпление против правосъдието. Срещу мен вече има четири дисциплинарни дела. Свързвам тези събития с делото „Октопод“. Не искам да се считам притиснат било от хора, било от институции. Искам спокойно да работя. В интерес на всички страни е един прокурор, който не се чувства безпристрастен, да се отведе.

– Не приемам опита на Костов да се изкара жертва на подсъдимите и защитата! Рано или късно ще се разбере дали някой е пострадал от „Октопода“ и кой е той! – контрира твърдо Васил Василев, адвокатът на подсъдимия Алексей Петров.

Поканен от съда, се изказа и самият Петров:

– С делото „Октопод“ прокурорът Костов изпълняваше политическа поръчка, дадена му от Цветан Цветанов. Това, че се отведе от него, е бягане пред вятъра. Аз бих искал той да остане, защото би могъл да бъде интересен обект на изследване, за да знаят студентите по право как не трябва да се правят абсурди.

Съдия Виктор Чаушев уважи искането на обвинителя да се оттегли от процеса.

– Колегата има право, чувството на независимост е субективно изживяване – отбеляза той.

Репортерите още не бяха осмислили тая фраза, когато прокурорът Костов побърза да каже:

– Пожелавам ви приятна работа.

И напусна с едри крачки залата.

Що за магистрат беше той? Що за борец против мафията?

По поръчка от редколегията се заех да му правя словесен портрет. Докато събирах информация с тази цел, напразно търсих в юридическата гилдия някой, който да каже добри думи за него. Поне петима негови колеги от спецпрокуратурата, на която той три години беше началник, отклониха поканата ми за коментар. За малко да ударя на камък и в горестоящата апелативна спецпрокуратура, но там все пак една прокурорка – Емилия Станинска даде изявление, като склони да я цитирам:

– Прекалената ангажираност на Костов с личната му значимост попречи да покаже професионалните си качества като прокурор и административен ръководител, за които претендира.

Никой не съжали Костов – Прокурора на октопода, че е бил принуден да се оттегли от делото на живота си. Никой не прояви съчувствие към него затова, че Висшия съдебен съвет го понижи преди това и образува срещу него няколко дисциплинарни дела – за нарушения на Етичния кодекс на магистрата и на случайното разпределение на делата, както и за уронване на престижа на съдебната власт.

„Очакван обрат в стремителната му кариера“ – така звучеше, общо взето, коравосърдечният коментар на повечето му колеги. Някои от тях му завиждаха изглежда, че той, за разлика от тях се радваше години наред на популярност и умееше да представя картинно резултатите от своята работа. Дълго беше спрягана неговата рисунка – на малкото кученце, застанало срещу огромен пес – която показа на репортерите по време на първия си отчет, като ръководител на спецобвинението. Мнозина упражниха остроумието си върху нейното предназначение: да покаже неравната борба между Мъничето – специалното правосъдие и Звяра – кръстоска между мафията и медиите.

Делото срещу Димитър Желязков – Митьо Очите се считаше за първия триумф на Костов. И след него той прикова вниманието на журналистите с рисунка – скица на наркогрупировката в бургаските морски курорти: ето босът, лейтенантите, пласьорите. Десет месеца по-късно Костов сключи споразумение с въпросния наркобос, който си призна, че е мафиот и отиде за четири години в затвора.

Получавайки за това от тогавашния вътрешен министър Румен Петков пистолет „Аркус“ за „заслуги и доблест“, Светльо Костов се изсили:

– Нито Бургас, нито Митьо Очите ще са същите след четири години!

Тук не позна. Димитър Желязков излежа наказанието си, редувайки нощувките в затворническото общежитие с пощипвания на сервитьорките по морските барове и разходки по плажа с лична охрана. После си получи свободата обратно и гордо се върна на мястото си в престъпната йерархия. А главният прокурор Цацаров беше принуден публично да се унижи, като поиска, но не получи от Върховния касационен съд отмяна на опозорилото се споразумение с Митьо Очите. Като чу Цацаров да заявява, че наказанието, получено след това споразумение, не било справедливо и не превъзпитало наркобандита, адвокатът на Митьо – Илиян Василев не пропусна да го уязви:

– При споразумението с Димитър Желязков прокурорът Костов идваше да му се моли да го подпише, понеже кариерата му била на карта. Надявам се българската прокуратура да се очисти от хора, които така стръвно са заръфали авторитета на институцията… и които под маската на борци срещу мафията преследват свои цели, предимно кариеристични.

Независимо от всичко, по онова време прокурорът Костов продължи да се издига в очите на публиката. Като наблюдаващ процеса за една смъртоносна катастрофа, причинена от шампиона по фигурно пързаляне Максим Стависки той извика репортерка на „Труд“, за да го снима с кънки в ръце. Подтекстът беше: „Вързахме кънките на Стависки“ – предвид това, че на първа инстанция прочутият спортист беше пратен за две години и половина в килия. Тоя подтекст възхити сеирджиите, но предизвика възмущение в юридическите среди. Шефката на специализирания правен отдел на „Труд“ Лилия Христовска, юристка по образование, която водеше класацията на уважаваните автори в тематиката си, написа анализ, в който няколко пъти се повтаряше думата „срам“.

Тогава Светльо Костов ми позвъни с молба да го подкрепя. Звучеше уплашено. И то си е страшно, когато пресата те разпъне на кръст и анонимната тълпа – четяща и нечетяща, разбрала, недоразбрала, започва да те замеря с мръсни думи като с гнили домати.

Направих всичко по силите си да го защитя. Спорих с Лили на планьорка, скарахме се в коридора, убеждавах главния редактор, че един усърден прокурор не заслужава линч, макар да се е престарал. Тошо Тошев реши този спор по обичайния за него начин – даде място във вестника и на колежката ми, и на мен – всяка да защити с аргументи своята теза.

Сръднята ми с Лили продължи доста дълго преди да разбера, че тя е права за прокурора Костов, а аз греша. Той определено успя през това време да докаже с постъпките си нейната теза. Бързо възвърна своята самоувереност и след всеки гаф, в който беше уличаван, се смееше:

– Бъркам в кошера с пчели, често ме жилят, но и вадя мед.

И наистина му вървеше по мед и масло, докато му сервираха прословутия „Октопод“.

Костов е кореняк бургазлия, зодия риби, роден през март 1964 година, завършил средно образование в английска гимназия, а висше – в школата на МВР в Симеоново, където в миналото се придобиваше и полицейска квалификация, и гражданска специалност „право“. Кариерата му тръгва от 1990 година, върви плавно през следствието в Бургас и прокуратурата в Айтос и прави рязък скок нагоре през 2010 година, когато е командирован от бургаската окръжна в софийската градска прокуратура.

Това става на 24 февруари – две седмици след зрелищните арести на бившия съветник в ДАНС Алексей Петров, на Дамбовците, Хамстера, Николай Велков и Марчело Джотолов. Потеглилото след безпрецедентна реклама разследване, за чийто кръстник се счита тогавашният шеф на МВР, е дадено на Костов на 12 март по специален ред – със заповед на софийския градски прокурор Николай Кокинов, независимо от текущото случайно разпределение на делата. Оттогава други дела не са му възлагани, включително и в спецпрокуратурата, която оглавява от 1 януари 2012 година като единствен кандидат.

– От 1998 година насам няма оправдателна присъда по внесен от мен обвинителен акт! Не са много прокурорите с такова качество на работата си – казва Костов без излишна скромност.

Фактът, че губи надпреварата с Даниела Попова за шеф на спецапелативната прокуратура обяснява с политическата конюнктура и превъзходството си над нейната кандидатура, което предизвиквало завист и мобилизация на лобита във Висшия съдебен съвет.

Фатално за кариерата му се оказва не това, че неговият екип има годишно най-много обвинителни актове върнати от съда за поправка. И не жалбата на подчинените му, че създал „отровен климат“ в колектива и издал заповед на прокурорките да идват на работа с тъмен лак за нокти и тъмно червило. Фатално се оказва обстоятелството, че отлага изпълнението на петгодишната присъда на прочутия наркобандит Росен Животното. Бил проявил, видите ли, несвойствено за образа си на борец срещу мафията съчувствие и подписал молбата му да се лекува от „проблем с минискуса“…Фатално обстоятелство, да, обаче не дотам, че да не бъде върнат на редова работа в спецпрокуратурата по решение на съда.

Но, каквото и да бъде и да е било, ако Светлозар Костов остане в аналите на българското правосъдие, то ще е като Прокурора на Октопода. В неговите ръце едноименното досъдебно производство се размножава чрез делене – от Най-големия Октопод (дело за икономически престъпления) се пръква по-малък Октопод (за рекет), после нежен Октопод (за проституция) и секси Октопод (за други проститутки)… Най-големият Октопод умира пръв, след като не е внесен обвинителен акт в определения от НПК над двегодишен срок. На по-малкия, който после се именува като голям, Костов посвети 227 страници, които някои определят като „криминален роман със сюжети от научната фантастика“, но други като „интригуващо четиво, писано с воля да се пребори мафията“. Тъй или инак, те се премятат четири години по съдебните зали, а след отстраняването на съдия Румяна Ченалова, са върнати на първа инстанция с нов съдия. Точно тогава Костов си измива ръцете от тях. Едва след неговото оттегляне Секси Октоподът изпълзява от прокуратурата към съда, а Нежният никъде не се забелязва…

Прокурорът Костов неведнъж заявява, че е пострадал от цялата тази морска храна. Впрочем не само той преяжда от нея. Тя прекалено дълго се сервира ежедневно, а после ежеседмично къде ли не – по телевизори, по вестници, по евродоклади. А винаги след преяждане се явява нещо, което понамирисва – човещина.

Между другото, с благодарност за усилията ми да потуша скандала около нелепата му снимка с кънките, Костов изтъкна името ми в първия вариант на обвинителния акт за „Октоподите“. Изписа го по азбучен ред начело на списък с журналисти, които са разговаряли с Алексей Петров. А да се разговаря с Петров за каквото и да било – това деяние в онзи исторически период „2010–2013“ се окачествяваше, ни повече ни по-малко, като активно участие в мафията. Такова деяние беше простено само на един-единствен човек в България. Не на мен, разбира се, а на министър-председателя, на когото впрочем всичко се прощаваше в първия от трите му мандата. За мен и за колегите ми прошка нямаше. Не се броеше за смекчаващо вината обстоятелство, че от нашите разговори с обвиняемия Петров са произлизали интервюта, а не поръчкови убийства и че интервюираният е бил не някой килър или наркодилър, а офицер от службите за сигурност, бивш полицейски командос и действащ отговорен служител на ДАНС. По преценка на бойковия Цецо познанството с Петров се считаше за тежко престъпление до доказване на противното. И именно на този постулат се позова Цецо, когато в качеството си на вътрешен министър посъветва моя зам.-главен редактор Кольо Кицевски да има предвид връзките ми с Октопода и да ограничи професионалните ми изяви до възможния минимум.

Едва ли Кольо Кицевски или главният редактор Тошо Тошев, или някой от следващите главни редактори е взел насериозно намеците на Цветанов, че работя под прикритие в мафията. Но някои от тях определено се смущаваха от рекламата, която Алексей Петров, без да ще, правеше на вестника, заявявайки неведнъж публично:

– Арестуваха ме, след като дадох пред „Труд“ интервю, в което казах, че ще бъда опонент на премиера и го предупредих: „Бойко, свали лихвите!“

ПРОЧУЛОТО СЕ ИНТЕРВЮ с Алексей Петров под заглавие „Бойко, свали лихвите!“ излезе в през есента на 2009 година, има-няма два месеца след като Бойко спечели изборите с обещание, че ще тури крадливите големци в зандана. Идеята за интервюто не беше на Петров, въпреки че от някои негови изявления с по-късна дата излезе, че той е имал непреодолимо желание да каже нещо на премиера и го е направил най-съзнателно чрез най-влиятелния ежедневник. Ако наистина е било така, значи много добре се е преструвал пред мен. Защото аз си спомням, че доста трудно го склоних да даде въпросното интервю и да каже защо напуска ДАНС с екипа Петко Сертов – нежелания от премиера председател на агенцията – и ще напусне ли системата за сигурност, или не.

Въпросът беше важен, понеже се смяташе, че Петров е неформалния шеф на ДАНС, макар да беше формално само съветник на председателя. Водещите журналисти, полицаи и прокурори знаеха добре защо е така. Всичко значително, което се случваше на улица „Черковна“ № 90 – където след поредната реформа в МВР бяха събрани заедно елитните антимафиоти, контраразузнавачи и агенти на икономическото разузнаване – ставаше ако не по проект на Петров, то с негово решаващо участие. Очевидно беше, че харесва важната си роля и иска да покаже какво може. Не беше трудно да се отгатне, че не му е приятна принудителната раздяла с отговорната работа в агенцията по сигурността. А принудата идваше от Бойко – стария му приятел, който беше застанал току що начело на държавата.

Петров нямаше как да не е наясно с това. Но не му се вярваше май, че бившият пожарникар, когото е държал под крилото си в бизнеса и спорта, се е издигнал толкова високо, че може да сваля авторитети като него от постовете им. Прочетох това по лицето му и го чух между думите му, когато прие поканата ми за среща, но без да поема ангажимент за публикация във вестника. Прие ме в неговия частен клуб „Дева“. Беше мрачен, не ми предложи кафе, личеше, че бърза да ме отпрати, обаче аз се заседях и на празната маса, като извадих всичкото си красноречие да го убедя, че дължи информация на драгите читатели. Съгласи се след близо час преговори, като видя, че трудно ще се отърве от мен. Преместихме се в малка зала, някъде по етажите на комплекса „Спартак“ и седнахме един до друг на дълга заседателна маса. Включих касетофона, след като дадох обещание, че ще му пратя интервюто в чернова и той ще задраска част от думите си, ако пожелае.

Започнах с първия въпрос. Зададох го надълго и нашироко, за да не дам възможност на отговарящия да го отметне с едно „не“ или „да“.

– Господин Петров, вие напуснахте ДАНС и обявихте „край на мълчаливото си несъгласие с основни тези на премиера и неговия кабинет“ . Експерти по сигурността се обадиха веднага, че ако се разприказвате за задкулисието на властта, ще стане страшно. Кажете нещо, та да видим кой ще се уплаши?

– Хората в България имат достатъчно страхове в момента – отвърна бившият командос – боят се заради кризата, за пенсиите, за заплатите… Каквото и да кажа, едва ли повече ще ги уплаши. А и нямам за цел да плаша някого. Но аз май че съм от първите – по азбучен ред може би – който се опитва да каже на Бойко, че нещо бърка. Знам, че като правя този опит, притеснявам доста хора.

– Пред „Труд“ вие споделихте, че ситуацията, в която Борисов е ваш работодател, ви пречи да му кажете някои неща в очите, приятелски. Какво например бихте му казали?

– Аз така ли се изразих, че бих искал да направя някои приятелски забележки на Борисов?

– Стори ми се, че употребихте думата „приятелски“. Тя никого не изненадва, не е тайна, че сте стари приятели с Бойко Борисов, още от тепиха на бойните изкуства.

– По-скоро ви се е сторило, че съм употребил думата „приятелски“. Аз смятам да бъда опонент на Борисов. Ние с него сме били неведнъж опоненти – в спорта например. Неведнъж в трудни моменти сме си помагали – аз на него повече, той на мен по-малко… Сега той е премиер, но и аз съм минал през житейска и професионална школа, която ми позволява да му опонирам на ниво.

– Да се опитам ли да позная какво ще кажете на премиера най-напред? Че кръгът „Драшков“ е по-лош от кръга „Сертов“ и е погрешно той да бъде начело на ДАНС…

– Не познахте. Ето какво бих му казал: „Бойко, ако аз съм на твое място, най-напред бих свалил до европейските нива лихвите по кредитите. Не може в България да има 10,5% лихва по кредитите, при условие че нормата на печалбата е 7–8 на сто. В момента, в който свалиш лихвите, икономиката на България ще се раздвижи. Това е първото, което трябва да направиш за доброто на страната ни. Другото е после. Има време да се правиш на полицай, да хващаш крадците от старата власт…

– Направо ме шашнахте! От вас се очаква да говорите не за икономика, а за мафията и ДАНС.

– Защо така? Освен че съм бивш командос, аз съм доктор по икономика все пак.

– Аз не разбирам от икономика, но доколкото знам, лихвите се определят от банкерите, не от премиера.

– Когато централната банка сваля лихвите, не може търговските банки да ги вдигат над 10%. Във властта на премиера е да вземе мерки за сваляне на лихвите по кредитите и за финансиране на стопанската дейност на фирмите у нас. Тези мерки минават, естествено, през сваляне на лихвата на депозитите. Няма как почтеният човек у нас да прояви стопанска инициатива, за да постигне 7–8% доходност, при условие че има 9% лихва по депозит. Ако Бойко не свали лихвите, той рискува държавата да влезе във фалит.

– Добре – отбелязах. – Разбирам ви, господин Петров, обаче не ми се вярва, при разговор с премиера да подминете темата за кръговете в ДАНС.

Това за лихвите ми беше скучно, признавам. Хабер си нямах от предстоящия разгром на Корпоративна търговска банка. Затова обърнах разговора в посока на текущите скандали около смяната на шефовете в ДАНС, при която Сертов и Петров отстъпиха по волята на Борисов ръководните места на Цветлин Йовчев и Иван Драшков – двама опитни разузнавачи от кариерата, първият – бъдещ министър на вътрешните работи, а вторият – бивш шеф на контраразузнаването с легендарно задкулисно влияние.

– За ДАНС ще му кажа, че той греши, като подменя модерния модел на работа, който се налагаше в агенцията с друг – стар, от студената война. Екипът на Сертов залагаше на защитата на икономиката като приоритет в националната сигурност. У нас чужди фирми печелят конкурсите, нашите са само подизпълнители. Излиза, че нашите не са конкурентоспособни. Ако те се подпомагат, ние ще имаме по-висок стандарт. А икономическият стандарт е № 1 в сигурността, не е ли така? Екипът на Драшков, който Борисов избра, залага на така нареченото линейно контраразузнаване, на пролиферацията (против оръжията за масово поразяване – бел.авт.) и тъй нататък. Този вид шпионаж беше актуален навремето, когато имаше противопоставяне между Изтока и Запада, Варшавския договор и НАТО. Никой не отрича линиите, но те трябва да бъдат подчинени на икономическата сигурност. Днес икономическите субeкти са важни, от тях зависят пенсии, заплати.

– Сигурно и премиерът Борисов разбира това…

– Сигурно, но той не харесва досегашната ДАНС. Може би защото смята, че тя е продукт на премиера Станишев. Не знае, че ДАНС е проект от времето на царския кабинет. Той си има автори – екип от експерти, в това число трима професори от три университета. Няма да припомням имената им, не знам доволни ли ще са, ако го направя. Тяхната идея е да се създаде инструмент за координация на институциите и информацията, която получава за нуждите на управлението министър-председателя. Станишев одобрява тази идея, която получава в наследство. Сега се говори, че той е създал ДАНС като алтернатива на ръководеното от Румен Петков МВР. Може и така да е. В научния проект за ДАНС има и такъв аргумент: премиерът да не е в плен на огромната информация, с която разполага министърът на МВР.

– Днешният премиер дали е прочел документите, в които се съдържа този аргумент?

Петров се одързостява:

– Аз мисля, че Бойко не е прочел нито един документ от тия, които показват, че ДАНС е важен инструмент на министър-председателя.

Питам:

– Дали ще оцелее старото ви приятелство с Борисов, ако му кажете тези неща?

Раздразнението на Петров пак проличава:

– Приятелството в случая не върши работа. Бойко е сръдлив и мнителен. Ние сме спорили неведнъж и в миналото, което може би ни е помогнало да се развием. В спора за ДАНС аз съм непреклонен: за година и половина от създаването си тази агенция се развиваше добре, по европейски. Боя се, че ще направи завой назад под ръководството на Драшков.

– Стига с този Драшков! – преструвам се на изнервена аз. – ДАНС си има началник и той се казва Цветлин Йовчев сега! Драшков е заместник-председател само.

– Добре де, не ми се карайте. Искам да кажа, че ако премиерът иска ДАНС да е спокойно работеща агенция, трябва да я дистанцира от Драшков и неговия кръг.

– За какво намеквате? Да не би за това, което заяви бившият шеф на контраразузнаването господин Зайков – че в новото ръководство на ДАНС има хора, зависими от чужди служби и икономически групировки.

– Зайков е честен професионалист, има рядкото качество, наречено „патриотизъм“ и аз не подлагам на съмнение думите му. Нататък нека да се изкаже прокуратурата.

Усещам, че е време е да сменя сговорчивия тон с по-критичен. Поемам риск Петров да се разсърди и да замълчи.

– Във всеки случай – отбелязвам – под ръководството на екипа „Сертов“ ДАНС произвеждаше повече скандали, отколкото разкрития за корупция във властта.

Вместо да охладнее, събеседникът ми се разгорещява:

– Това ваше твърдение може да послужи като доказателство, че две години след създаването на ДАНС обществото почти нищо не знае за работата ѝ! Очевидно конспиративният принцип, който Бойко смята тепърва да въведе, и досега е спазван безпогрешно. Всъщност вие сте забелязали само трите акции на звеното за задържане в центъра на София – арестите на спортния шеф Леков, на зам.-областния управител Марио Цаков и на бизнесмена Росен Маринов.

– И трите се оказаха ялови. Магистрати и маскирани ченгета прескачат огради, а репортери ги снимат за сеира на гражданството…

– Но тези акции са с постановление на прокуратурата. За ДАНС във връзка с тях може да се каже само, че ѝ е оказано доверие, от което може би са били лишени полицейските органи за задържане. Трите акции бяха силно оповестени по нечии не много ясни за мен съображения, което във вашите очи принизи ролята на ДАНС до един спектакъл с белезници и маски. Вие така и не узнахте например, че ДАНС, съвместно с финансовия надзор, разработваше мерки против износа на пари от български банки към майките им в чужбина.

– Добре, а защо беше нужно в разработка на име „Галерия“ да се подслушват журналисти?

– Сигурно ще ви разочаровам и ще разваля любопитния си медиен образ, като ви кажа, че аз нито съм следил, нито съм подслушвал журналисти. И не се е налагало да се запознавам с това оперативно дело даже. Чух Драшков, като каза в медиите, че Петко Сертов е подписал за „Галерия“, а говорителката Зоя Димитрова отрече.

– Кой лъже от двамата?

– Зоя не лъже.

– Тя каза, че това дело е създадено, за да изясни как така тече информация към медиите от ДАНС. Аз не знам дали делото е изпълнило предназначението си. Хубаво е то да се разсекрети изцяло, но това не може да стане, защото в него се съдържат лични данни. А ако се разсекретят само части, то ще си е жива манипулация.

– Ами политическото инженерство? Ще отречете ли, че силните антикорупционни разкрития, с които Яне Янев блесна в предизборната борба, бяха извадени от папките на ДАНС?

– Доколкото съм чел папки на ДАНС, аз знам, че там ги няма написани нещата, които Яне Янев съобщаваше. Като казвам това, аз ни най-малко не подценявам енергията, която Янев влага, когато оповестява видими от много хора корупционни практики.

– Общественото мнение ви счита отговорен за станалото в ДАНС. Вие ли дърпахте конците на Сертов, или това е легенда?

– Не е легенда, глупост е.

– Истина ли е, че атаката срещу шефката на агенцията по приходите Мария Мургина и данъчните не е била антикорупционна, а е била женска саморазправа от страна на Димитрина Захаринова, която е бивша колежка на Мургина, а после член на кабинета на Сертов?

– Не е вярно. Димитрина е експерт от високо ниво. Въпросът ви вулгарно принизява нейната работа в ДАНС.

– В доклада на „Българска антимафия“ четем за корупцията в митниците: че старите играчи Златко Баретата и Маргините са изтласкани от каналите и ДАНС във ваше лице е установил контрол над тях?

– Какво лошо виждате в това държавна институция да установи контрол над тия канали, особено ако ги пресуши?

– С кого, с вас лично ли пиха кафе Маргините и Златко Баретата неотдавна, когато бяха поканени в ДАНС?

– Тия хора ги познавам лично. Може и кафе да сме пили.

– Казват, че вие имате най-голяма заслуга за ареста на Братята Галеви и за това, че се разби редът в частния им град Дупница. Така ли е?

– Зад всеки резултат в ДАНС стои екип, не личност.

– Вие сте бивши колеги с Галевите от силовите служби. И жълтата преса писа, че те искат сега да ви убият.

– Това са несериозни приказки. Бяхме колеги с Пламен Галев и Ангел Христов при баретите. Говорили сме неведнъж с тях, че никой не е безгрешен и всеки си плаща за грешките. И аз включително. Те знаят какво е да представляваш институция. Нищо лично.

– Вашият престой в ДАНС ориентира ли ви за това кои са корумпираните на върха на властта?

– Да. Новият премиер е ориентиран не по-зле от мен, защото му е предоставен докладът на ДАНС. Аз съм доволен да чуя, че части от тоя доклад се оповестяват от неговите министри по телевизията. Само не ме питайте за броя на корумпираните, че ако ви кажа – има десет бивши министри в доклада! – може да се уплашите. Всеки, сдобил се с власт в последните двайсет години, се е корумпирал.

– Ами защо не ги арестувахте всичките?! – този път се изнервям наистина. Струва ми се, че разговорът олеква с тия приказки и цифри на едро. Като излезе интервюто ще забележа с почуда, че тази част от него предизвиква най-голям интерес. И става ясно, че гузните министри са повече от десет…

Знаейки това, Петров спокойно, самодоволно даже, отпраща занапред въпроса ми за арестите.

– Относно корумпираните министри ДАНС си е свършила работата дотук. Процесите в правоохранителната система се движат. Чадър над никого не е имало. Нека Бойко да продължи.

Сменям темата:

– Простихте ли на Румен Петков, че ви освети като агент на прикритие?

– На Румен това е най-малкото, което трябва да му се прощава. Истината е, че след като каза за мен, той ми предложи висок пост в МВР. Но аз избрах ДАНС, понеже беше нов проект. В ДАНС пък ми предложиха да избера: екипа „Сертов“ или кръга „Драшков“. Избрах по-непознатия за мен Сертов, защото при Драшков опитаха да ме вербуват за неясни цели. А аз работя за държавата.

Приключвам интервюто.

– А сега накъде? Напред в науката, или назад в службите?

По това време Алексей Петров е вече доктор по икономика. Готов е с този заключителен отговор:

– Напред в науката, разбира се. Не е нужно да заемаш висок пост, за да играеш важна роля.

Около три месеца по-късно играта на Алексей е преместена в единична килия без прозорци в следствения изолатор на булевард „Г. М. Димитров“. Килията е на последния етаж, един покрив го дели от свободата – покривът е кърпен с ламарина и има свойството през зимата да превръща душегубката под него в хладилник, а през лятото – във фурна. Научавам това от един бивш шеф на полицейска служба, с когото сме избягали от юлските жеги в едно кафене с климатик. В кафенето има телевизор с изключен звук, премиерът е пак на екрана и мърда с устни. Знам какво казва – той е Бойко Отмъстителя в първия си мандат и се заканва на Царя – своя бивш работодател, че държавата ще си вземе обратно дворците, който му хариза неотдавна… Полицейският шеф споменава оная класическа фраза – че има вечни интереси, а няма вечни приятели и аз се сещам за едно друго приятелство на министър-председателя.

– Какво ли прави Алексей Петров сега?

Забелязала съм по различни поводи, че моят събеседник знае много. Наясно е и по тоя въпрос.

– Октопода ли? Пържи се в собствен сос.

– Добро сравнение – отбелязвам.

– Разбирай пърженето в собствен сос буквално. В килията на оня последен етаж температурата е сега над четиридесет градуса.
Два дни, след като пускат Петров в домашен арест – да си направи някаква операция – решавам да го посетя, макар да сме публикували вече репортаж от пресконференцията, която е дал на репортерите, причакали го пред входната му врата.

Слизам от служебната кола на улица „Арарат“. Полицаи дежурят в патрулка, паркирана пред дома му и записват името ми в списък, за който основателно предвиждам, че ще бъде разпространен като дискредитиращ.

Намирам в доста добро здраве домакина и разбирам, че само малкият пръст на ръката му – изкривен и подут, се нуждаел от хирург. Правим, разбира се, интервю. Но ръководството на „Труд“ решава да не бъде публикувано. Допустимо е за журналистите да дават думата на всякакви хора – и от мафията, разбира се. Но що за мафия е тая, обявена за враг номер едно от властимащите? От такава мафия журналистиката се дистанцира по здравословни причини, освен, ако не бъде установена близост с някой мафиот по пазарния механизъм.

ЗА КАКВО СЪДЯТ ПЕТРОВ? С нетърпение очаквах да прочета стотици пъти предизвестявания обвинителен акт срещу неговия „Октопод“. Политическата реклама гласеше, че между кориците му е затворена цялата българска мафия от годините на прехода. Вярвах искрено, че неслучайно наказателният процес се води под кодовото име на мекотелото с три сърца. Предполагах, че в хода му ще се повдигнат обвинения срещу трите основни части, от които се състои всяка мафиотска организация – корумпирани политици, продажни магистрати и кръвожадни гангстери.

Какво беше моето разочарование, когато разбрах, че нищо подобно няма в нито една от всичките двеста папки с материали по делото „Октопод“, внесени в съда! В папките нямаше политици – нито действащи, нито бивши, нямаше и убийци, а мафиотите в магистратурата бяха представени от Цеко Йорданов – един пенсиониран прокурор, тежко болен – с ампутирана ръка, гръдна жаба и хипертония, който търсеше пари назаем, за да се оперира в чужбина.

За капак цялата конструкция на обвинението беше построена върху речено-казано. Тоя се оплакал от това, оня – от онова, а обвиняемите не признават никаква вина. Няма трупове, няма държавни милиони откраднати, няма криминална приватизация, няма купени партии, няма трафик на оръжия и наркотрафик, няма пушки, патрони и косми за веществени доказателства, няма разкаяли се босове, наркодилъри и килъри, които разказват… – нищо от това! Абсолютно нищо общо нямаше тоя Октопод от обвинителния акт с Октопода от италианската телевизионна сага, където инспектор Корадо Катани разкрива мръсни сделки във властта, масонски връзки във фалирали банки, разстрели, отвличания… А не че такива неща не се случват и в България, както в Сицилия.

От прессъобщение на прокуратурата се разбра, че по време на досъдебното производство са разпитани 237 свидетели и 180 от тях ще дадат показания и в съдебната зала. Петнайсет души били пострадали от бандата на Петров. Сред тях са бившият му съдружник Валентин Шотев, банкерът Георги Цветанов, осъденият за измами бивш полицай от Плевен Николай Динков и Свилен Николаев. Оплакванията им били различни – от удари с лопата по главата до закани за убийство с продажба на вътрешни органи. На всеки един от тях била направена съдебно-психиатрична експертиза, която да установи, че са получили травми в психиката си от досега си с Октопода.

Основен свидетел срещу Алексей Петров беше Георги Цветанов, бивш банкер. Само неговите показания оцеляха като съществени в хода на процеса и станаха основа на единствената част от него, оцеляла по-дълго време. Чух ги и наживо, след като ги прочетох. Беше на едно заседание през зимата на 2012 година. Съдебната зала беше пълна със зрители , спектакълът „Октопод“ все още не беше им станал отегчителен. Близо два часа Георги Цветанов, който не бил роднина на тогавашният вицепремиер Цветанов, въпреки че фамилиите им са еднакви, си спомняше за премеждията в съдружието си с бившия командос и съветник в ДАНС.

В началото на запознанството си с Петров през 1996 година, Георги Цветанов го бил възприел като Робин Худ, само че накрая бил принуден от познайника си да прехвърли дяловете си от общото им търговско дружество на израелска фирма. Как бил принуден? Със заплахи и насилие. Трактора, както наричали Алексей, преди вицепремиерът Цветанов да му лепне Октопода за прякор, веднъж му откраднал един автомобил „Мерцедес“, друг път два дни го държал заключен в един от офисите на застрахователното дружество „Лев инс“, опрял в челото му пушка, бил го с лопата…

Всичко станало десетилетие преди да стартира съдебният процес. Георги Цветанов бил шеф на плевенския клон на Първа частна банка и бил разследван за фалита ѝ. След него почнал бизнес със захар, една от фирмите му продала на друга около пет хиляди тона, но не си получила парите – близо два и половина милиона долара. Оплакал се той на един свой познат от некоректните партньори, а оня го посъветвал да се обърне към Алексей Петров.

– Алексей беше влиятелен човек. При него идваха депутати, мъже от високите етажи на властта… Знаех за неговите възможности – изповядваше се свидетелят Цветанов.

Бившият командос се съгласил да му помогне, понеже, докато бил банкер, той спонсорирал плевенския клуб по карате. Но поставил условие – молителят да подпише, че има парични задължения към него, за да не каже някой – „Петров се занимава с рекет“.

Цветанов се съгласил, тъй като „все още вярвал в благородството на този човек“… Пари от сделката със захар така и не получил. Но пък две години по-късно Алексей му предложил общ застрахователен бизнес. Откликвайки, Цветанов се включил като акционер в застрахователната компания „Спартак“ с апортни вноски на хубави имоти – къща в Банкя, вила в Рибарица и обработваема земя край морето в Синеморец. Част от имотите не били на негово име, а на „подставени лица“.

– Това с подставените лица беше практика през 90-те години, за да се избегне плащането на данъци – поясни свидетелят в отговор на уточняващ въпрос на съда.

Практикувайки така, той вложил в ЗК „Спартак“ капиталите си, ценни картини и африкански пластики, а допълнително взел от треньорката по художествена гимнастика Нешка Робева сто хиляди долара заем.

– Парите Нешка ми ги отпусна срещу лихва от два процента. За мен беше изгодно, защото по-онова време лихвите бяха петнайсет процента, но като за свои хора тя ми направи такава отстъпка. Не знаех дали това са пари на спортния клуб „Левски“ или лични… Застрахователното дружество „Спартак“ след това увеличи капитала си и стана „Левски Спартак“, която после стана известна като „Лев Инс“. Това са едни и същи хора – поясни Цветанов.

По думите му в началото срещу всичко, което вложил, той взел 51% от акциите. Но после Алексей решил да му открадне бизнеса. Той се оплакал на Нешка, но тя му рекла:

– Ти си измамник, ти си лъжец. Аз му имам вяра на Алексей. Да прави каквото иска с теб!

През април 1998 година един от съдружниците в ЗК „Спартак“ – Свилен Николаев съобщил на Георги Цветанов, че капиталът на дружеството е вдигнат. Ядосан, бившият банкер отишъл на басейна „Спартак“, където бил офисът на Алексей и му поискал обяснение.

И Алексей обяснил – понеже се налагало да се прелицензира застрахователното дружество, та затова старите акционери трябвало да излязат, а на тяхно място да бъдат поставени нови.

– Това щяха да са пак подставени лица – обясни свидетелят – но този път израелци. Аз не ги познавах и им нямах доверие. Казах на Алексей, че нямам нищо против, стига да се направят документи, които да уреждат моето участие. Той се ядоса, заплаши ме – вика, „ще те уредя, ама с арестантска килия“, „няма да те намерят“, „кучетата ще те ядат по баирите“.

След това Алексей настоял банкерът Цветанов да му прехвърли цялото си имущество, като се развикал, че той е „грабител на народа“, защото източил Първа частна банка.

– Извика ме в кабинета си и застана прав до бюрото, на което имаше пистолет „Глог“ – спомни си свидетелят. – Видях един голям ловен нож и една сгъваема лопата. На бюрото стоеше и книга, на която прочетох „Мосад“. Той ми каза: „Ти си болен и аз ще те излекувам. Избери си лекарство.“ Удари ме с каратистки удар в гърдите. После взе лопатата и я размаха пред лицето ми… Аз тая лопата я бях виждал и друг път. Тя си стоеше в офиса. Бях чувал, че са пребили едно момче с нея.

В крайна сметка Георги Цветанов прехвърлил всичко, което има – къщи, вили, автомобили и акции, на Алексей Петров. Само и само да запази живота си.

– Лош сценарист, монтажист и още по-лошо изпълнение! – избухна Алексей Петров, когато разпитът свърши и го нападнаха репортери с въпроса как ще коментира казаното от главния свидетел на обвинението. Докато слушаше показанията на Цветанов, той даваше вид, че се забавлява, слагаше ръка на устата си и надуваше бузи, уж за да не се разсмее на глас. Но после леко се изнерви и преди да подмине микрофоните, добави ядно: – Това е един експерт по източването на Първа частна банка.

Впрочем, източването на Първа частна банка минава толкова безнаказано, колкото и това на всички останали при масовия фалит на банките в хиперинфлацията през 1996- а и 1997 година. Според доклад на покойния вътрешен министър Никола Добрев, за който разбрах от говорителя на кабинета „Виденов“ Красимир Райдовски, около 350 милиарда лeва изфирясват от сметките на държавата, за да превърнат неколцина приближени до властта в олигарси. С тоя доклад се дават наготово на следствието доказани факти, придружени с анализ на генезиса на новите частни търговски банки, на алъш-вериша им с държавните финансови институции и с назначените от Андрей Луканов милионери, от който се замогват фирми на роднини или такива, създадени по линия на Държавна сигурност. В доклада се казва, че лошите кредити – необезпечени и необслужвани – през 1995 година възлизат на 342,7 милиарда лeва или на 40% от произведения брутен обществен продукт. По същото време през митницата на софийското летище са изнесени от банките 2800 ценни пратки на килограм с милиони долари в тях. За този грандиозен грабеж осъдени няма.

КИНАДЖИЙСКИЯ ПРОЦЕС с Октопода все пак не е най-голямото фиаско на правосъдието у нас. То се състоя десет години след позорния повсеместен провал на делата за банкрутите на банки. Справедливостта фалира през 2006 година, когато тичахме да отразяваме оправдателните присъди по тези дела на последна инстанция, а крадливите банкери даваха интервюта, че отиват в Страсбург да съдят България.

В следствието бяха документирани два и половина милиарда лева кредити – невърнати и следователно откраднати, които с лихвите стават десет милиарда. Но в съда не се намери нито един виновен за тази кражба. Десет години след масирания банков крах прокуратурата капитулира в битката за възмездие над онези, които са раздавали лошите кредити, а те впоследствие осъдиха държавата за вредите, нанесени им с наказателното преследване. Върховният касационен съд оправда бившите директори на държавните Минералбанк, Стопанска банка, Балканбанк, Биохим и други финансови институции с едни и същи мотиви. А именно: „Банкерите са преследвани по член 282 от Наказателния кодекс за престъпление по служба, където се предвиждат наказания за длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага . Подсъдимите обаче не са длъжностни лица – не са били на държавна или публична служба, а са управлявали частни акционерни дружества“.

Този прочит на закона е, меко казано, спорен, защото има и член 93 от същия кодекс, който разширява понятието „длъжностно лице“ до „участник в обществени отношения“ и по смисъла на който банкерите биха могли да носят наказателна отговорност. Само че изведнъж се оказа – какво? – че има съдебна практика в обратния смисъл, която прави криминално забогателите хора щастливи. Тази практика послужи за отправна точка, от която тръгнаха оправдателна присъда след оправдателна присъда и така до изчерпване на банковите мегадела. Вместо да поиска от Общото събрание на Върховния касационен съд тълкуване на понятието „длъжностно лице“, прокуратурата вдигна бяло знаме. Те и без това адвокатите правеха обвиненията ѝ на пух и прах, защото трудно се доказва в банкерските работи „умисъл“ и „набавяне на облага“, а плюс това изтича абсолютната давност на престъпленията „неизгодна сделка“ и „безстопанственост“, за които поначало се предвиждат ниски наказания.

Та така.

Какво, като покрай банките изгоряха множество нормални хора и фирми?

Какво, като е факт, че са давани милиони долари кредити при неясни гаранции на дружества, които са очевидно несъстоятелни, или са свързани с банкерите по партийному и по роднински?

Какво, като рухнаха финансови пирамиди и разбиха човешки съдби?

Какво, като се хвалеше прокуратурата, че е внесла в съда 56 дела срещу банкови крадци?

И какво, като през 1998 година тогавашният премиер Иван Костов през ден отправяше от парламентарната трибуна емоционални призиви към съдебната власт – „Искаме си парите!“, „Банкери в затвора!“ и „Обществото чака!“?

Какво, като главният прокурор Никола Филчев взе на специален отчет забатачените банкерски дела?

Какво, като бяха създадени съвместни групи от МВР, следствието и прокуратурата, които трябваше по-бързо да придвижат тия дела към съдебната зала?

Какво, като Върховната касационна прокуратура написа доклад, че разни магистрати съзнателно бавят процеси срещу банкери, кредитни милионери и синдици на банки?

Нищо.

И източването на банките стана традиция.

МЕГАДЕЛОТО ЗА БАНКРУТА на КТБ – четвъртата по големина българска банка – бе внесено в съда през юли 2017 година. Подсъдими бяха мажоритарният собственик на тази банка Цветан Василев и още 17 души. Обвинителният акт във всичките му копия наброяваше рекордните 210 000 страници. В него нямаше нито едно име на политик.

– Вие ли го писахте? – питам Иван Гешев, който е шеф на специализираната прокуратура и движи делото „КТБ“ лично. После ще бъде повишен до зам.-главен прокурор за тази заслуга.

Гешев изглежда нормален, общителен, просторечив човек, завършил право в института на МВР и набрал достатъчно опит в следствието. Отбелязвам го, защото да се повери на нормален човек такова дело, в което политическият подтекст е повече от текста, си е истинско събитие в българската съдебната система.

– Работихме в екип – отговаря Гешев – петима прокурори и трима следователи. Повдигнахме обвинения за длъжностни присвоявания за над 2,559 милиарда лева. Обвинени са Цветан Василев, бившият ръководител на управление „Кредитиране“ в КТБ Георги Зяпков, бившите изпълнителни директори на КТБ Александър Панталеев, Георги Христов и Илиан Зафиров, външните одитори от „KPMG България“ Маргарита Голева и Красимир Хаджидинев, шефката на специализираната служба за вътрешен одит на КТБ Снежанка Велева-Стефанова, главният експерт в Дирекция „Анализ и обработка на кредитни сделки“ Елка Стойкова, както и служителите в банката Елена Инджева, Светлана Георгиева и Рангел Стойчев.

Отделни обвинения имаме и за изнесени от главната каса на КТБ близо 206 милиона лева. За тях ще отговарят отново Цветан Василев, главният касиер Маргарита Петрова, бившата главна счетоводителка на банката Мария Димова и заместничката ѝ Борислава Тренева-Кючукова.

Ограничихме делото до тези престъпления, за да приключи в разумен срок. Огромен е обемът от доказателства! Над 1360 тома са това! Над 400 свидетели, над 90 експертизи, 27 вещи лица…

– Делото три години се бави преди да влезе в съда – отбелязвам.

Гешев решително възразява:

– Мит е, че делото се е забавило! Да твърдиш подобно нещо е все едно да си шофьор, учител или художник, да наблюдаваш сложна сърдечно-съдова операция отдалече и да кажеш на хирурга, че много бавно реже. Това е уникално дело. За уникално престъпление. Да, то би приключило по-бързо, ако не беше толкова формалистичен процесът. С нашия Наказателно-процесуален кодекс, метафорично казано, ние сякаш пътуваме с дизелов двигател до Луната. Кацнахме, пък ще видим какво ще стане…

– Би трябвало да видим банкера Цветан Василев в съда. Обаче Сърбия не ни го дава. И той няма вид на човек, притеснен от наказателно преследване. Дава интервюта в добро настроение.

– Аз бих сравнил делото срещу Цветан Василев с това срещу Бърни Мадоф, който е обвинен, че е нанесъл щети на САЩ за $ 63 милиарда с една от най-големите финансови измами в света. В момента, в който синовете на Мадоф отиват във ФБР и казват, че баща им управлява пирамида, той признава всичко. Защото като американски гражданин не може да си представи, че няма да бъде осъден за това. А Василев е в добро настроение, защото като български гражданин не може да си представи, че ще бъде осъден. Разбирате ли разликата? Ние ще се опитаме да покажем, че Василев не е прав да мисли така – нито той, нито който и да е български гражданин, нарушил закона.

– А защо сърбите не ни го дават?

– Причината не е в това, че прокуратурата не си е свършила работата по екстрадицията, както някои твърдят. Тя е единствено в сръбските власти. Аз мога да кажа само, че ако господин Василев се притесняваше само от българското правосъдие, щеше да се скрие в страна от Евросъюза. Но той е в Сърбия, там се чувства сигурен, което показва, че го притеснява не българското, а европейското правосъдие.

– Хората питат – къде са милионите, откраднати от КТБ? Не им се вярва, че само Цветан Василев се е облажил от активите ѝ. В интервюта той спряга Борисов, Цветанов, Пеевски, Прокопиев… Категоричен е, че КТБ е разграбена не преди, а след 20 юни 2014 г. и то от тези, които го обвиниха, и с помощта на синдиците.

– Не влизам в спорове с обвиняеми, те имат защитна версия, това е тяхно право. Твърдя обаче, че КТБ не е банка. Тя е нещо друго, все едно как се нарича – рисков инвестиционен фонд, неустойчив бизнесмодел, финансова къща или пирамида. Ако прокуратурата не беше влязла в нея през 2014 година, тя щеше да рухне по естествен начин две-три години по-късно, като всяка пирамида. И последствията за държавата и за банковата система в такъв случай щяха да бъдат непредвидими. Начинът, по който е функционирало тая тъй наречена Корпоративна търговска банка – КТБ е престъпление. Над 70% от парите на това нещо са отпуснати като необезпечени кредити на кухи дружества и са несъбираеми, защото няма обезпечения за тях. Такъв стопроцентов риск нормалните банки поемат само към държави или познати клиенти с международен авторитет. Малко били събрали синдиците! Ами те нямат контрол над активите. Едни пари са минали през кухи дружества и са попаднали на различни места – раздадени са в пликове, торби и чувалчета на политици, актьори, спортисти и т.н., вложени са в бизнеспроекти – губещи или не… впрочем някои от тях и господин Василев от съседна Сърбия би могъл да управлява. Те са несъбираеми. Представете си топла баница изкарана на полето – този минал и си взел, онзи минал и си взел, минала мишка, гризнала и тя от нея. А Цветан Василев казва: не съм виновен аз, а тези, които са си взели, без значение, че хапва от най-голямото парче. Това е защитната му версия и той използва лостовете си на влияние, за да формира с нея общественото мнение. Не следя творчеството му отблизо, но според мен фактически така стоят нещата.

– Не следите творчеството му? Да, бе – тук заподозрях Гешев в опашата лъжа.

– Отначало го следях, но ми се приискваше да кажа – това е лъжа, онова и то… а нямам право да коментирам по същество, за да не преча на разследването и да не дам основание на адвокатите му да ми поискат отвод по делото.

– Имената, които Цветан Василев подхвърля, ги няма в обвинителния акт! – констатирам с подчертано разочарование.
Гешев подминава тази моя реплика.

– Прокуратурата разследва абсолютно всичко, по няколко направления. Първо дейността на Българската народна банка (БНБ) – с банковия надзор заради който са обвиняеми двама бивши подуправители и един служител, също високопоставен; второ – престъпната група, ръководена от Василев; трето – едни липсващи 206 милиона лева от главната каса на КТБ, раздадени в пликове, торбички и чувалчета за няколко години; четвърто – около 2 милиарда лева източени от КТБ. Други около 1, 5 милиарда лева, пак източени от КТБ, са отделени в друго досъдебно производство. Тоест, ние разследваме първичната кражба, а тя е причина за вторичната кражба на активи, която от своя страна е предмет на други 24 досъдебни производства.

– От делото-майка за КТБ са се родили 24 дела, така ли? – уточнявам.

– Да, може и така да се каже. Водят се 24 отделни разследвания и проверки за различни престъпления. Основните от тях са за пране на пари от длъжностните присвоявания. Около 1 500 000 000 лева са били присвоени и инвестирани в различни бизнес начинания на Цветан Василев.

– По тия дела разследват ли се политиците, които сочи Василев? Управляващите го обявиха го за банкер на годината, това привлече вложители!

– А той защо не каза тези имена преди три години?

– Цветан Василев призова президента Радев да разсекрети стенограмите от заседанията при президента Плевнелиев за КТБ, да се види кой какви позиции е заемал. Вие четохте ли ги?

– Не. Аз работя с банкови документи. Политическите мнения не ми вършат работа. Призивът на Василев целеше някакъв политически ефект. Разбира се, че изпълнението му не можа да разкрие истината за КТБ. Към момента на тия заседания може би не са я знаели и в БНБ. Ако е имало решение да не се спасява КТБ, то е логично – това не е банка, а пирамида. Какъв е смисълът да се налива в каца без дъно? Все едно американската държава да спасява пирамидата на Мадоф!

„ЗА МЕН НЯМА СЪМНЕНИЕ, а че от 2009 година насам имаме мафиотски режим на управление на държавата практически без прекъсване. Четири години от единия клан, една година от втория клан, а в последните две години – съвместно управление.“
Това заявява банкерът в изгнание Цветан Василев през ноември 2016 година в специално интервю на три части, дадено на вироглавия телевизионен водещ Сашо Диков, когото често свалят от екран, защото има навика да критикува еднозначно и да дава думата на разни врагове на властта. По това време той води закритото по-късно предаване „Просто Диков“ по Би Ай Ти.

Интервюто с Василев може да се види в точен преразказ и на живо в сайта на телевизията.

В началото популярният водещ уточнява, че от страна на Василев не са му поставяни никакви условия и ограничения за въпроси и теми. Единственото, на което Василев е държал, е интервюто да бъде взето и излъчено след втория тур на президентските избори, за да няма спекулации, че е повлиял по някакъв начин на техния резултат.

В коментар за изхода от изборите Василев цитира думи на Ейбрахам Линкълн, че „не можеш да лъжеш винаги всички“. Оказа се, че лемата „аз съм прост и вие сте прости“, която бе наложена в обществото, не важи във втората си част, добавя той.

Според Василев най-големият цинизъм на управлението на кабинета „Борисов-2“ е, че то на практика е управление на Борисов и Пеевски.

Колко доказателства трябва да се приведат, пита той реторично, като посочва, че само за година управление на „Борисов-2“ фирмите, свързани с бизнесмена и депутат от ДПС Делян Пеевски, са взели обществени поръчки за милиард и половина, докато уж съпартийците му са в опозиция.

От всяка обществена поръчка следват комисионни, потвърждава Василев, запитан верни ли са твърденията на Игнат Раденков – известен строител, бивш Герой на социалистическия труд – че минимум 50% от всяка обществена поръчка се крадат.

Василев е категоричен, че прокуратурата е сложила „под похлупак“ действията на Пеевски.

Може да се види какви поръчки е изпълнявал „Водсрой 98“, колко от тях са изпълнени некачествено, колко подизпълнители са били завлечени, дава пример той. Според него фирмата на загуба е била купена в кавички от варненската „Хидрострой“, за да се „покрие“ Пеевски.

Цветан Василев нарича „митологеми“ твърденията на Борисов, че оставя държавата в идеално състояние.

по отношение на фискалния резерв, банковата система и Брутния вътрешен продукт (БВП), тъй наречената от управляващите „стабилност“ е формална стабилност на дъното, убеден е банкерът, според когото с 1-1,5% ръст „можем да гоним Михаля още 1000 години“. Специално за 2015 година ръстът на БВП е индуциран на 90% от еврофондове и европрограми и само 10% е реална индукция от увеличен износ спрямо предходния период, дава пример той.

Знае се как са минати стрес-тестовете на банките, знае се каква е ролята на „Делойт“ в цялата тази история, намеква той по отношение на състоянието на финансовите институции у нас.

„Имам достатъчно информация, която показва, че въобще не е толкова розово положението, че почти няма банка, която да е минала реално стрес-тестовете. Но не това е най-големият проблем, а това, че регулационната среда в България е неадекватна на това, което се случва в Европа и в света. Имаме излишно завишени изисквания към банките по отношение на капиталовата адекватност, което във всички случаи води до отклонения при степента на провизиране на кредитните експозиции“, казва той.

Голяма част от интервюто е посветена на ролята на бизнесмена Александър Сталийски, за когото Василев говори като за „човека на Борсисов за всичко“ и „събирач на пари“ поне по време на първото му управление. Банкерът уверява, че има достатъчно останали у него писмени доказателства за това, като по-късно показа и конкретни документи в студиото.

Имам доказателства, че хора, свързани със Сталийски, който ми беше лично посочен от Борисов като човек за връзка, са били собственици на някои от заводите, които бяха финансирани и придобити чрез фирми под контрола на КТБ, заяви Василев. Той уточни, че това „посочване“ е станало, когато Борисов е дошъл за първи път на власт.

По думите му дори камерите у тях помнят, че Сталийски го е посещавал поне два пъти месечно, тръгвайки си с информации, с отчети за фирмите, в които той чрез подставени лица е участвал и тъй нататък.

От 2010 до 2013 година хора, свързани със Сталийски, са били собственици и на заводите „Авионамс“, и на „Дунарит“, твърди още Василев, потвърждавайки, че, докато е бил банкер, директно е бил рекетиран да им дава дялови участия. „Срещу нищо“, категоричен е той.

Василев разказва и предистория, според която през 2010 година е бил подаден анонимен сигнал в Брюксел за неоторизирана държавна помощ на КТБ, след който са започнали непрекъснати атаки срещу КТБ чрез публикации в „една медийна група“. С хората, които стоят зад сигнала, убеден е той, е била свързана и Кристалина Георгиева, тогава еврокомисар. Именно тогава, по обясненията му, срещу обещания за закрила и помощ за банката, по време на разговори със Сталийски и Борисов банкерът е бил подканен да се „лиши от нещо“ – тоест от въпросните фирми.

Цветан Василев показа и документи, според които 43 милиона лева са получени по сметки на две компании в КТБ, после преведени в ПИБ, след което „следите им се губят“. 12 милиона дивиденти пък били разпределени от „Дунарит“, половината от които отишли към същите компании.

Според него става дума за около 49 милиона лева, отишли по сметки на въпросните фирми, свързани с Борисов и Сталийски. В тая връзка Василев заявява, че е готов да предостави на прокуратурата много допълнителни доказателства.

„Авионамс“ не е национализиран, както заяви премиерът Борисов, защото не е платена цената за него, категоричен е Цветан Василев. По думите му Борисов е разбрал интереса от национализиране на завода след спечелен от него стратегически търг на НАТО за ремонт на хеликоптери, на стойност значително превишаваща цената на компанията.

„Знам и името на посредника, който шеташе по Москва да осигури доставка на частите и да поставят една фирма между новия държавен собствен ик, така че да източат тия 30 милиона долара печалба от ремонта на хеликоптерите. Борисов се уплаши, че може да се провали търг на НАТО заради удара по банката.

Василев твърди също, че Сталийски е придобил и 40 милиона от изнудване на ТВ7 във връзка с договор за наем, подписан с тогавашния директор на телевизията Николай Бареков, според който е трябвало да му плаща по 10 милиона лева на година наем за студиата.

Във втората част на интервюто, Цветан Василев коментира „далаверите“ около цигарената фабрика „Булгартабак“, телекомуникационната компания „Виваком“ и строежа на атомната централа „Белене“.

Не е тайна, че основният пазар на „Булгартабак“ бе турският и се оказва, че на него не е влизала редовно нито една цигара, твърди той по повод проблемите на компанията и конкретно на Делян Пеевски с турската държава.

Не мога да си представя, че цигари на „Булгартабак“ могат да бъдат открити в складове на терористите на територията на „Ислямска държава“ без това да е станало със съдействието на самата „Ислямска държава“, добавя още той.

Василев отбелязва, че рано или късно истината ще излезе, тъй като „докато българската прокуратура въобще не се интересува от това кой всъщност е собственик на „Булгартабак“, има други външни прокуратури, които вече са заинтересовани много от четириъгълника София-Дубай-Виена-Вадуц“.

„Кражбата на века, заради която вероятно си отиде КТБ“ – така Цветан Василев определя сделката за „Виваком“. По думите му телекомукационната компания (с повече от 4 милиона активни потребители и над 230 търговски обекти из са разположени из цялата страна) е продадена – или открадната на цена над 70% по-ниска от пазарната й стойност.

„Не мога да си представя, че някой би предоставил на Спас Русев, мажоритарния й собственик 46% от компания, при положение, че той нито е дал пари, нито има възможност да обезпечи руската банка ВТБ да влезе в сделката, нито да реши проблемите на територията на страната“, заявява банкера. Според него Русев е поел ангажимент, който очевидно надхвърля възможностите му и той нямал никакво съмнение, че зад българските лица в цялата стратегия стоят Пеевски и Борисов. Няма одобрение в Комисията за защита на конкуренцията без нейния председател Петко Николов да се обади и на двамата, категоричен е Василев, като се позовава на свои лични наблюдения. Според него в случая с Виваком, която е търговска марка на Българската телекомуникационна компания, държавата се е отказала от минимум 150 милиона в евро.

„Държавата, в лицето на Комисията за защита на конкуренцията, се е съгласила на цена под 115 милиона евро, а реалната цена при нормални условия е над 1 милиард и 200 хиляди.“, посочи той. И добре, че КТБ пък е финансирала „Виваком“ със 160 милиона евро.

Василев потвърждава, че Пеевски му е поискал 10% от „Виваком“. По думите му Борисов също е имал амбиции за проценти от компанията, защото „му били помагали в сделката“.

Ако се случи препродажба на „Виваком“, аз съм силно заинтересуван къде ще отидат парите, които ще постъпят по сметката на офшорката на Пеевски в Люксембург, казва той.

Досега от „Виваком“ са източени 10 милиона лева към Футболен клуб „Левски“, твърди още Цветан Василев.

„Истината за „Левски“ е, че беше овладян от Пеевски и Сталийски, разбирай Борисов. До ден днешен никой не е върнал на КТБ 1 милион лева, платени директно от фирма от съзвездието на банката по сметката на този клуб с посредничеството на фирма на вездесъщия адвокат на Пеевски – Александър Ангелов“, казва той.

По думите му на база на тези пари, Пеевски е заложил 39 на сто от акциите, а след това те са му били прехвърлени. Даването на клуба на Спас Русев банкерът нарече „допълнителен ангажимент във връзка с новата му роля на номинален мажоритарен собственик на „Виваком“, който със сигурност ще трябва да преразпределя“.

Поканен да коментира факта, че бившият енергиен министър на ГЕРБ Делян Добрев вече е обвиняем по делото за злоупотреби с изграждането ядрената централа на площадката „Белене“, Василев го определи като „поредния популистки ход на Бойко Борисов“.

Според прокуратурата Добрев е извършил умишлена безстопанственост през 2012 година, от което Националната електрическа компания (НЕК) е била ощетена с 4 и половина милиона евро. Направил го, като допуснал изплащането на тази сума на консултантската фирма „Парсънс“ – и то кога? – след като Министерският съвет и парламентът приемат през 2012 година решение за прекратяване на строежа в „Белене“.

„Не знам детайли, но не мога да си представя, че Добрев е взел решение да плаща, при положение, че проектът за строежа на атомната електроцентрала „Белене“ бе замразен с решение на парламента. Нямам никакво съмнение, че той е получил устно разпореждане от своя началник. Собственикът на „Риск инженеринг Богомил Манчев е споделял пред мен, че половината от плащанията към „Парсънс“, респективно съм „Риск инженеринг“ или която и да е компания по веригата, е трябвало да бъдат отчитани чрез единия на „котараците“ на Бояна“, заяви той.

В третата част на интервюто Василев призна, че хиляди пъти е имал възможност да спре Делян Пеевски, вместо да чисти „всички негови авгиеви обори“ и може би тогава никой е нямало да го познава.

„Всичко беше покрито за моя сметка, само и само да няма скандали. Това са моите грешки и аз си ги признавам“, заяви банкерът изгнаник. Той призна също, че Пеевски е бил финансиран с много повече от 250 милиона, като той не знае как и на кого ги е давал по веригата, но ангажиментът му винаги е бил да възстанови парите.

„Очевидно на един етап това не му е харесало и той е подготвил по-лесното решение – дайте да ударим банката, да влезем ние вътре и да вземем парите, вместо да си платим задълженията“, обобщава Василев. Той бил сигурен, че документите и информацията, с които разполага – за корупция в огромни размери, са достатъчни за едно много сериозно и задълбочено разследване. Обаче се притеснявал, че „при този похлупак над Борисов и Пеевски, вместо да им извадят очи, ще им изпишат вежди“.

„Ако хората знаеха колко ми е било трудно да балансирам между единия и другия клан, за да спася банката, биха ме разбрали малко повече“ – заявява той. И за пореден път развива тезата, че КТБ е била в добро състояние към момента на прокурорската атака срещу нея. Като признава, че е „имало специфичен подход към КТБ “ от страна на властта, банкерът подчертава, че подходът „ не е бил в противоречие със законите и е бил съобразен с реалните пазарни условия“. Той поддържа твърдението си, че през фирмите, който прокуратурата нарича „кухи“, са били финансирани реални активи, които наистина са били достатъчни да покрият пасива.

В коментар на думите на финансовия министър Владислав Горанов, че не очаква да се върнат повече от 10% от активите на КТБ“ , Василев заяви: „ Това, според мен е максимумът, ако продължават моите наместници в банката да обслужват интересите на Пеевски, Сталийски и Борисов“.

„Ясно е къде отидоха активите. Мога да изброя почти всеки актив къде е отишъл“, казва още Цветан Василев. Той прави това в следващи интервюта. След всяко от тях аз питам в пресцентъра на Върховна касационна прокуратура – вярно ли е казаното, или не е вярно? Отговорът, който получавам, е винаги един и същ: „Не коментираме защитните тези на обвиняемите лица“.

ВЕДНЪЖ – не помня точно кога беше – полицията съобщи, че охранител на Алексей Петров е прострелял на софийския булевард „Черни връх“ двама бабаити с криминални досиета. Потърсен за коментар от стажант-репортерката Диди, която беше натоварена да отрази събитието, Петров вдигна телефона и заяви:

– Аз нямам нито охрана, нито служители.

Още в същия ден до вечерта стана ясно, че самият стрелец уведомил ченгетата кого пази, че фирмата му е с първа регистрация на басейна „Спартак“ и че през 2012 година, когато давал показания по делото „Октопод“, той официално заявил пред съда местоработата си: в охраната на Алексей Петров.

Случката с въпроса на Диди е незначителна, но представя нагледно една особеност от характера на Алексей Петров, която притежават и други хора, пребивавали дълги години в спецслужбите – все едно дали в Държавна сигурност, в НСС, в СДОТО, в ДАНС или в други. Тези хора – обучени или самоуки – са свикнали да не казват истината, като наричат това не „лъжа“, а „оперативна комбинация“. Те не губят уменията и навиците си и когато са извън системата – тогава ги прилагат в личен интерес и прибират ползите под формата на влияние, долари, левове или евра. При това изпреварват поне с една-две обиколки конкурентите си в която и да е област. Познавам доста бизнесмени с такива биографии и умения. Алексей е типичен техен представител. И аз, като журналист съм уверена – и съм придобила от опит тази увереност – че той, както и другите като него, не са източници на информация, която може да се счита за достоверна.

Разговаряла съм поне пет пъти надълго с Алексей Петров, слушала съм го внимателно, но съм сигурна, че и сто и пет пъти да разговарям, пак няма да разбера кое защо и как е правил. Как така напуска СОБТ, за да ръководи фирми на бивши барети, но остава сътрудник на МВР? Какви задачи е изпълнявал като таен агент, защо е осветен и името му обрасва с толкова много легенди? Когато става обвиняем по делото „Октопод“, след него тичат адвокатки, бизнесдами и журналистки, готови да се оскубят в ефир, за да докажат коя от коя му е по-близка. За него са написани доста книги – май повече, отколкото за всеки друг от тъй наречените герои на прехода. Знам за четири биографично-похвални – а сред тях има и трилогии, ако не греша – и за една, която представлява преразказ на прокурорските тези, фалирали после в съдебния процес „Октопод“. Най-тиражен е един роман – и аз съм го чела – в който главният герой на име Алексей от барета става мутра, после съветник на премиера и накрая кандидат за президент. Отделно в пресата се списва многократно житието му с възторзите и паденията: Как през 1985 година с голи ръце залавя терорист от групировката “Баадер Майнхоф“ на Централна гара в София; Как, за да не стане шеф на ГДБОП, е гърмян през 2002 година от труженик във Фабриката за убийства; Как урежда среща на скандалните Братя Галеви рандуву с вътрешния министър Румен Петков; Как през 2008 година бива осветен като таен агент; Как става съветник на шефа на ДАНС Петко Сертов; Как оплита политици и журналисти в разработка „Галерия“; как през 2010 година е арестуван и държан в единична килия; Как съдии го пускат под домашен арест и на гости му отива политикът Яне Янев; Как този Яне е негово политическо протеже; Как ден след първия тур на местните избори по бронирания му мерцедес стрелят с два гарантомета…

И все пак, независимо от големия брой репортери, летописци и камери, част биографията му на Петров остава в сянка. Не е известно например дали той наистина през 80-те години на миналия век е участвал в някои особено жестоки наказателни акции на баретите срещу български турци, отказали да сменят имената си във „Възродителния процес“. Няма обяснение защо бизнесът му се разраства точно при правителството на Иван Костов и защо впоследствие Костов се нарежда сред първите, които подкрепиха с амломб операцията „Октопод“. Не се знае какво, джанъм, е правил Петров в ДАНС и действително ли е „златен“ неговият пръст в създаването на политически генно-модифицирани организми, подобни на партията на Яне. Не се знае също така дали е измишльотина това, че интервюто с обръщение „Бойко, свали лихвите!“, което прилича на предупреждение за фалита на КТБ, е отворило вратата към бедите, които го сполетяха откъм прокуратурата и правителството.

– Ако не бях възразил за начина, по който се водят от правителството политиките в икономиката и националната сигурност, нямаше да ми се случи, каквото се случи. Но аз не спрях до интервюто и написах официално писмо до вицепремиера Симеон Дянков, в което посочих конкретен модел за сваляне на лихвите на банките. С това писмо засегнах сериозни интереси в банковата система. И вместо отговор получих арест. Премиерът беше подведен – каза пред мен Алексей в онова непубликувано интервю, което ми даде в домашния си арест.

Но искрен ли беше?

Той каза друго в телевизионния си разговор със Сашо Диков след известно време:

– Огромен финансов ресурс, както и целият ресурс на държавата, бе отделен за сглобката, в която бяха платени 300 хиляди евро за ареста ни от известен банкер и в която са замесени бизнесмен, прокурор и бивш следовател на високо ниво. Определени кръгове, начело с Цветан Цветанов, си поставиха за цел да ме извадят от всички онези позиции, които съм имал цял живот преди това – и в спорта, и при баретите в ДАНС, и другаде. Неприятно стърчах над определена група хора, като най-неприятно за тях бе, когато бях в ДАНС. Тогава, благодарение на тогавашния главен прокурор Борис Велчев, се създаде модел, непозволяващ да се злоупотребява с властта, особено в специалните служби. Нямаше как тогава да се слага чадър над когото и да било. Това наложи от една страна дискредитирането ми като лош човек и целта беше постигната в известна степен за пред обществото. Трябваше да бъда изваден и от активностите, които предприемах през 2010 година основно по линия на Съюза за стопанска инициатива, когато пращах предложения до Симеон Дянков – министър, когото ценя, тъй като изпъкваше с интелект на фона на онова управление. Цветанов е човекът, който е добре мотивиран да се занимае с мен, включително и по личен мотив… Когато бях в ДАНС, имах информация, че се практикува модел, за който се опитах да подскажа в парламента. Ставаше дума за реални хора, действия и плащания. Такъв е случаят с Николай Велков – същият, който беше сочен като „мозъка на Октопода“. По този случай получих лично обаждане на тогавашният омбудсман Гиньо Ганев, който ми каза, че става дума за злоупотреба и поръчкова подготовка на арест. В този модел участваха бизнесмен, прокурор и следовател на високо ниво. Това беше предотвратено. Предупредих и в прокуратурата, че имаме такава оперативна информация. Ресурсът, заделен тогава, идваше точно от КТБ – 300 хиляди евро, неплатени на някои от участниците, благодарение на което той проговори и ДАНС получи тази информация. Да, Николай Велков е измислил схемата, по която да бъде приватизирана КТБ още навремето в надзорния ѝ съвет. Били са партньори с Цветан Василев и очевидно по български е станал неудобен. Василев го изгонва и му подготвят арест малко по-късно… И с покушението с гранатомета някой иска трайно да ме отстрани. В организацията и поръчката на това покушение не участва само един човек. Аз знам кой, но много ще се размирише, ако кажа, особено сега, в текущата предизборна кампания…

Този разказ на Алексей, излъчен по телевизията нееднократно, е накъсан и несвързан на места – издава забързана импровизация под пороя от въпросите на Сашо, а какво се крие зад нея, Бог знае. Във всеки случай казаното от Петров с абсолютно нищо не повлиява текущата тогава Предизборна кампания – 2017. Бойко печели извънредните парламентарни избори пак, малко след като е претърпял тежка загуба на изборите за държавен глава и е подал обидено оставка. А Алексей след това става негов служител, макар и негласно – това е ясно и за мен, и за всички внимателни наблюдатели, които не са малко.

ЗАВРЪЩАНЕТО НА „ОКТОПОДА“ – вече сготвен, както се казва – на държавната трапеза е отбелязано документално в едно интервю, което направих с Алексей Петров от 15 февруари 2016 година. Направих го по предложение на главния редактор Петьо Блъсков веднага, след като Мирослав Найденов – верен приятел на премиера Борисов и земеделски министър в едно от правителствата му, беше избран за председател на доминирания от Алексей Съюз за стопанска инициатива на гражданите (ССИ).

Разговаряме този път с Алексей в един ресторант, който се намира в парк – бивша база на баретите, недалеч от дома, в който живее с приятелката си и с дъщеря си. Интервюто, за разлика от друг път, е уговорено без усилия от моя страна. Той приема веднага поканата за него и праща поздрави на главния редактор, като припомня, че Блъсков е сред основателите на подновената с нов председател работодателска организация. Гостоприемен е, поръчваме си лека вечеря. Не сме се виждали години наред. Започвам предпазливо:

– Господин Петров, прегледах току-що предишното ви интервю пред „Труд“. Било е преди 6 години. Разговаряли сме с вас в деня, когато подадохте оставка от поста си в ДАНС, в първия кабинет на Борисов. Помните ли заглавието? „Бойко, свали лихвите!“ КТБ беше във възход тогава, между другото. Малко по-късно ви арестуваха.

Отговорът е още по-предпазлив:

– Помня това интервю и въпросите в общи линии. Отговорът беше метафоричен… Лихвите отдавна паднаха с падането на КТБ. Сега проблемът е в каква степен ще успеем да минимизираме щетите, които най-вероятно могат да стигнат 10 милиарда лева.
Ще „минимизираме щетите“, значи – „(ние) ще минимизираме“ – забелязвам това първо лице множествено число, но не питам направо „кои сте вие“, а се връщам отново към миналото – досещам се, че Алексей го разглежда от нова позиция.

– Много хора смятаха, че има връзка между това, което казахте навремето за лихвите в банките и вашия арест?

Отговорът не ме изненадва, макар да е неочакван.

– Колкото до ареста, аз отдавна съм го приел като форма на терапия.

– Терапия ли? Лечение? От какво обаче?

– Е, това са лични данни.

Ясно. Простил е на Бойко за ареста. Минавам към темата на деня.

– Днес вие сте изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива (ССИ). Тези дни си избрахте нов председател – бившия земеделски министър Найденов.

– Точно така – Мирослав Найденов.

– Първите думи на новия ви председател бяха, че национално представените работодателски организации са доста „мили“ към управляващите.

– „Мили“ е меко казано. Работодателските организации имат за цел да защитават интересите на техните компании членки в преговорите им с правителството и синдикатите. Не може една казионна работодателска организация да поема инициативи, да служи на членовете си и същевременно да обслужва като слуга силните на деня. Като организация ССИ е показала, че е различна, тя защитава достойно интересите на своите членове над 20 години.

– Да разбираме ли, че вие в Съюза за стопанска инициатива няма да бъдете мили към управляващите, а ще браните безмилостно интересите на малкия и средния бизнес?

– Да, ще се постараем да бъдем дори по-ефективни от министри, депутати и други чиновници, които лобират за едрия капитал. Надявам се господин Найденов да бъде наистина омбудсман на малкия и средния бизнес, както сам обяви. Той ще има за това подкрепата на ССИ и фирмите членки. Неговата номинация за председател дойде от основните браншове в съюза с мотив, че като експерт той без съмнение ще има сериозен принос за развитието на селското стопанство и туризма в България. Нашето разбиране е, че в тези области можем да бъдем конкурентни не само в рамките на Евросъюза, но и извън тях. Намеренията и амбициите на господин Найденов в това отношение ме карат да вярвам, че би се утвърдил като лидер на съюза.

– Лидери са нужни в битки.

– Битката за малкия и средния бизнес е битка за хляба на хората. Защото в него са заети над 90% от работещите. Това трябва да се знае от всеки държавен чиновник.

– Кое най-много пречи на малкия и средния бизнес у нас?

– Административните пречки. В тях е проблемът. И чиновникът, и министърът трябва да знаят, че са слуги на работниците, а не обратно. Ако искаме да развиваме действаща пазарна икономика, трябва да има простор за предприемачеството. Малкият и средният бизнес трябва да успяват от конкуренция помежду си, а не да зависят от милостта на чиновника. Държавата трябва само да създава правила и условия. В това е бъдещето. Нямаме бъдеще, докато просим милостта на министъра и чиновника.

– Нямаше да има нови данъци уж. Но данък „уикенд“ изненада бизнеса. Има ли смисъл от този налог, ще докара ли приходи в хазната?

– Този данък по особен начин засяга именно малките и средните фирми – засяга бизнесмена, който с една кола кара детето на детска градина, ходи си в неделя на село, а в понеделник си зарежда магазина. Данъкът не засяга големия бизнес, който си има своите представители във властта. При големите фирми той по много начини може да бъде заобикалян. Няма как от него да има съществени приходи за хазната.

– Здравният министър пък подготвя данък „вредни храни“ – своеобразен акциз върху сладките и солените лакомства. Ще ни направи ли той по-здрави?

– Абсурд. Няма как, ако плащаме за нещо вредно, което консумираме, да станем по-здрави. Идеята нещо да се подобрява със санкция ни връща към едно минало, и то към неговите недостатъци.

– Първите седем години на България в Евросъюза приключиха, но парите по различните програми успяха ли да стигнат до малките и средните фирми?

– В ССИ смятаме, че европейското финансиране е като една фуния, образно казано – на входа влиза много, а на изхода – малко или хич. Чиновниците запушват фунията. Не на тях, а на работодателските организации трябва да се даде роля по разпределянето на европарите. Еврофинансирането е важно, то цели изравняване на стандартите в богатите и бедните държави. То подпомага икономиката обаче, то не може да бъде нейното съдържание. В България има разбиране, че ако си финансиран от Европа, значи си бизнесмен. Фирмите, които биват уреждани с европейски пари, полягат на подарените им обороти и печалби и губят предприемаческия си дух, а той е българското богатство.

Разговорът върви безметежно, не съм сигурна, че ще заинтригува читателя и питам, дето се казва, ни в клин, ни в ръкав:

– Между другото, какви са сега отношенията ви с министър-председателя на България?

Мълчание. Петров забива поглед в чашата си с бяло вино сякаш току що е видял в нея муха. Аз упорствам:

– Не е тайна, че с господин Борисов сте стари приятели, още от тепиха на бойните изкуства, нали така? Но Борисов стана премиер-министър, а вие бяхте обявен за обществен враг № 1 от вицето му. Ако не беше съдебната комедия „Октопод“, която пет години гледаме, щяхме да ви смятаме за такъв и до днес.

Събеседникът ми повтаря въпроса, като ученик, който печели време на устен изпит и отговаря:

– Как определям отношенията си с Бойко Борисов сега? Той е министър-председател, а аз съм български гражданин. Що се отнася до фигурата на премиера, там народът се е произнесъл. Когато суверенът говори, трябва да слушаме. Борисов е избран два пъти за министър-председател в най-новата ни история. Като негов опонент знам, че не ми отива да му адвокатствам, но ще кажа, това е факт, с който трябва да се съобразяваме. Мисля си, че може да му се случи и трети път да бъде избран като вземам предвид някои странни елементи в спектъра на държавното управление.

„Мисля си, че може да му случи и трети път да бъде избран… предвид… странни елементи в управлението“ – интересно. Дали под „странен елемент“ Алексей не разбира своя политически продукт – Яне Янев, който неочаквано стана съветник на Бойко, след като обещаваше в безброй билбордове, че ще го уволнява. Не питам – знам, че няма да ми каже.

– А за делото „Октопод“ какво ще кажете? Разделиха го на отделни дела – „Малък октопод“, „Нежен“, „По-малък“. Папките се премятаха петилетка из съдебните зали, а след това процесът почна отначало. Отегчихме се да питаме кой виновен, кой невинен, честно казано.

– Не ми се връща назад …да коментирам нечии лични и кариерни амбиции. Всъщност делото „Октопод“ не съществува със съдебен акт отпреди повече от две години. Процесът, който тече сега, е за събития от 1997 година и засяга мои тогавашни бизнес отношения. Всички доказателства по делата досега сочат – и то без да остават съмнения, че никога не съм злоупотребил със служебно положение, нито съм ощетил държавата дори с един лев.

И на мен не ми се връща назад. И без това провалът на наказателното преследване срещу Петров не се нуждае от коментар. Комисията „Кушлев“ е наложила запор на негови имущества в размер на 41 милиона лева, но от тях държавата не е прибрала нито лев, защото губи делата, както и тия, заведени в Страсбург. Съдийката, на която се падна делото – Румяна Ченалова беше наречена „гнила ябълка“ и беше изхвърлена от системата така скандално, както и прокурорът Светлозар Костов, който го наблюдава. Основният свидетел на обвинението – бившият банкер Георги Цветанов загина при катастрофа, а друг основен свидетел срещу Петров – Пламен Устинов, известен на съдебната публика с чепатия си нрав, беше ударен с брадва при съседски скандал.

Питам Алексей:

– А кой стреля толкова несръчно по колата ви с гранатомет?

– Несръчно ли? Грешите много. Стрелбата беше доста сръчна, дело на професионалисти. Да, има пропуск в целта – и то съществен, защото съм жив. Това се дължи на реакцията на човека, който управляваше автомобила, в който пътувах, а и на техническите характеристики на самия автомобил. Разбира се, отдавам на късмета големия дял от случилото се.

– Зам.-главният прокурор Сарафов каза, че през целия си двайсетгодишен стаж не бил виждал по-перфектно организиран атентат. Перфектно убийство, а жертвата – жива?

– Имаше гласове в началото, че аз съм си организирал атентата. После други – с присмех към прокуратурата. И такива с цел да отклонят посоката на разследването. Очаквам тези хора да намерят подходящ начин да се извинят – на разследващите, не на мен. Това тежко престъпление е значимо не защото е срещу мен, не защото аз съм целта, а защото е безпрецедентно брутално и с изключителна обществена опасност. Колкото до полицията и прокуратурата, те показаха с разкритието си, че имат професионален капацитет и воля да се справят и с най-сложни случаи.

Леле, Боже. Доживях да чуя как Алексей Петров хвали прокуратурата, която по-рано клеймеше като поръчкова и неадекватна. Да не би да греша? Или важният Алексей се подмазва на Цацаров?

– Имаше арест – на един украинец. Съобщено беше, че той е подбудителят на атентата срещу вас, съобщени бяха и имена на извършители на атентата, но те още се издирват.

– Досега не е правено такова сериозно разкритие. Такива резултати могат да създадат доверие на хората в правоохранителната система.

Оле! Алексей, който твърдеше, че е жертва на политическа поръчка, оплела системата, е обзет от желание да я дарява с доверие. Интересно.

– Свързахте стрелбата срещу вас с изчезването на бившия председател на ДАНС Петко Сертов. Ще хвърлите ли малко светлина на тази версия?

– Ще си позволя да кажа нещо за първи път. Срещу господен Сертов бяха упражнени насилствени действия, които го принудиха да напусне страната. Опитвахме се да изясним на какво се дължи насилието срещу него, обсъждахме после и атентата срещу мен. Няма съмнение, че преди влизането на България в ЕС, ние с работата си в ДАНС сме засегнали много интереси. Грубо престъпни интереси. В този период, изцяло посветени на целта да бъдем приети в Европейския съюз, ние в ДАНС бяхме изцяло мобилизирани, но и имахме вътрешни конфликти. Връщайки се назад, си спомням за много изтичане на информация.

– Говореше се, че господин Сертов избягал от жена си или че не издържал на напрежението и поел нанякъде в несвяст, а после дошъл на себе си и се върнал сам?

– Нищо вярно няма в това. Господин Сертов имаше редица премеждия, преди да му се случи най-грубото посегателство. Беше физически нападнат. Негово решение е дали ще го сподели.

– Избяга ли, или беше отвлечен в чужбина?

– Приемете, че е решил да излезе извън държавата, за да осмисли случващото се и да вземе решение. Откакто се върна, той живее с надеждата, че тези, които му посегнаха, са постигнали целта си.

– Като съветник в ДАНС имахте големи планове. Равносметката ви сега?

– Част от големите планове на ДАНС са изпълнени. Ще установите това, ако си припомните оценките за ДАНС в тогавашните евродоклади. Те са еднозначни – работили сме много добре. При големия ентусиазъм за приемането ни в ЕС имахме и несвойствени задачи. Например прословутата среща на Румен Петков с братя Галеви.

– Вие сте бивши колеги с Галевите от спецслужбите, знаем. Но в крайна сметка тях съдът ги прати в затвора, а те избягаха. Срам.

– Хиляди са като братя Галеви, които не си изтърпяват наказанията. Има официална статистика за това. Но то е друга тема. Колкото до срещата с тогавашния вътрешен министър Румен Петков, аз и сега, от дистанцията на времето я броя за успех. Тя се отнасяше до информация за един от заместниците на министъра и това наложи да бъде проведена от него лично.

Ново двайсет. Непотвърдените версии за тая странна среща на министър с труженици на криминалната индустрия са вече повече от звездите. Не питам за подробности, понеже ми е писнало.

– А прословутите кафета в ДАНС с хора като Маргините и Златко Баретата? И тях ли броите за професионален успех?

– Сутрешното кафе в ДАНС беше метафора. Който е посетил ДАНС на прословутото кафе, е минал през белезниците. Без изключение.

Е, това вече е вярно. След тия кафета животът на двамата братя Маргини и Златомир доста много се вгорчи. Единият стана изгнаник, на другия му взеха здравето по арестите, а третият осакатя, улучен от снайперист на входа на Съдебната палата.

– Какво ли би било, ако назначението на бившия следовател, депутат и медиен магнат Делян Пеевски за шеф на ДАНС не беше приключило само за два дни с протести и оставка? Представете си, че беше и до днес начело на контраразузнаването?

– Аз винаги съм гледал на ръководителя в системата за сигурност в България като на представляващ нейната организация, а не като на владетел и самодържец на дейността ѝ. Ако институцията ДАНС следва големи държавни цели, и то независимо и системно, не би следвало председателят да има голямо значение.

Гася касетофона. Отпивам глътка вино и чак след това отбелязвам:

– Аз пък мисля, Алексей, че в България институциите добиват образа на шефовете си. Така например Министерският съвет по подобие на Бойко сега изглежда много добре. Както и Октопода по подобие на теб.

Алексей Петров се смее от сърце.