От книгата на Анна Заркова „Българската мафия, както я видях“
Фейсбукът и тази сутрин ме пита: Анна, за какво си мислите?
Ами, мисля си, докато гледам интервютата с едни и същи събеседници в сутрешните блокове на Нова тв и БиТиВи – трябва ли човек, който е, да речем, нищо и никакво, работа не е свършил никога никому и от нищо особено не разбира, да е и идиот, за да го дават непрекъснато по телевизията?
Но това между другото. Иначе си пиша книгата.
ЕМИЛ КИРИЛОВ –КРОКОДИЛА, босът на най-популярната от групировките, контролираща навремето си нелегалния трафик на ембаргово гориво през западната ни граница, е застрелян насред път в кюстендилското село Горановци.
Научих за това убийство на 1 февруари 1995 година от кореспондента на „Труд“ в Кюстендил Кирил Фалин, който ми се обади, за да му запазя място за дописка на определените за криминални събития страници.
– Място има, Кирчо, напиши всичко, което знаеш – казах му, без да се допитвам до главния редактор. Сигурна бях, че за гибелта на Крокодила си заслужава подробно да се разкаже, защото той си бе заслужил място в мафиотската история на България.
Прочул се беше като контрабандист номер едно по международния път през граничния контролно- пропускателен пункт (ГКПП) – Олтоманци. И като автор на една крилата фраза:
– В България няма мафиоти, има бизнесмени – това е!
Вярно казано и важи досега.
Ето какво заявява Крокодила в последното си интервю, което дава на Кирчо Фалин:
– Няма мафиоти у нас, момче, има бизнесмени – това е то, от мен да го знаеш. В България всеки бизнесмен, който се е замогнал от нещо, го обвиняват в незаконна дейност. Аз например на никого нищо лошо не съм направил. А някои полицаи и журналистите покрай тях направиха кариера от шума около моето житие битие. Халал да им е. Независимо от всичко, когато слизам на гарата, влизам в ресторанта, излизам на площада, аз съм Кроки! Създал съм го това име по някакъв начин, а другите какво са!
Но ето, че още преди да навърши 39 години, гордият Кроки е изпратен с почести до последния му дом в кюстендилските гробища. Мафиотските погребения тогава бяха все още нещо екзотично, необичайно и аз бях командирована в Кюстендил, за да видя и да опиша траурната процесия – как мъже с черни очила пренасят на ръце ковчега на контрабандния бос през целия град.
– Някой от тия, що го носят, го е убил – чух зад гърба си. Обърнах се и видях една баба с пазарска чанта, излязла да си купи хляб, която се беше спряла да погледа погребалното шествие и си говореше сама. Забележителното е, че на съда му бяха нужни повече от три години, за да потвърди нейните думи.
Асен Асенов, личният телохранител на Крокодила, натиска без да иска спусъка и улучва работодателя си, а впоследствие вдига на рамо ковчега с мъртвото му тяло.
Асен първоначално е извън кръга на заподозрените и е търсен от полицията не за убийството, а за грабеж, извършен в съучастие със сина на убития – Иван Емилов, наричан още Малкия Крокодил.
Малкия продължава през 90-те години на миналия век сенчестите дела на баща си, като оглавява канал за износ на емигранти през македонската граница.
– Дойде време за първото бойно кръщение на Крокодилчето – коментира кюстендилски полицай през октомври 1996 година, когато арестуват двайсетгодишния Иван за грабеж на кюрди бегълци.
Иван, Асен и един бивш затворник – Кирил Грозданов по прякор Гръздата връзват за дървета в гората неколцина кюрди, незаконно пребиваващи у нас, пребиват ги жестоко и ги ограбват. Причината е, че Малкия Крокодил ги е прекарал нелегално през границата, но е измамен от посредника им и разбира, че няма да получи пари за тях.
По това време Големия Крокодил е вече погребан, а убиецът му се радва на топли чувства от страна на вдовицата и сираците. Той е неразделен от Малкия Крокодил в редица престъпния деяния, освен това кумува на сестра му.
По-късно, след като е ударен веднъж-дваж от полицията, Малкия Крокодил решава да се кротне и отваря магазин за зеленчуци. Оттогава за него нищо лошо не съм чула.
Преди да се заеме с контрабанда, баща му също е законопослушен и работи като тракторист. В трудовата му книжка е отбелязана само една работа и тя е държавна – в Машино-тракторната станция (МТС) на село Шишковци.
Трудолюбив, предприемчив и съобразителен, Крокодила се издига в МТС-то до бригадир и неговата бригада е най-добрата, ще ми разкаже по-късно един бивш кюстендилски полицейски началник. С него съм си уговорила чрез Кирил Фалин среща в софийската сладкарница „Ялта“. Така научавам, че след 10 ноември 1998 година бъдещият виден контрабандист започва частен бизнес, като регистрира фирма „Мерлин“. Преди да умре , той стопанисва образцово седем обекта в Кюстендил – ресторант, видеотека и пет сергии. Над 30 души получават от него заплати и го хвалят, че бил коректен работодател.
Но, тъй или инак, Крокодила най-добре печели от ембарговия трафик на бензин. За разлика от играчите на едро, които отдалеко командват цели влакови композиции, тирове и шлепове по Дунава, той е фактор на местно равнище. Около десет негови коли, натоварени с гориво, прекосяват ежедневно ничията земя между нашия и сръбския граничен пункт. По това време литър от горивото се харчи в Сърбия за две и половина германски марки. И митничарите, естествено, си получават пая.
– Хората на Кроки крадяха от крадците и така той стана един от най-богатите хора в България – обобщава бившият полицай.
Преди да се разделим, настоява да плати кока-колите в „Ялта“, макар че аз се чувствам задължена за получената информация.
– Не ми дължите нищо, аз искам да се знае как кадърни хора стават мафиоти у нас – казва новият ми познайник. Той бил изхвърлен от системата, където е заемал отговорен пост, защото бил смятан за близък до червената партия. А ще се върне ли в МВР, ако червените сменят отново сините във властта?
– Не! – отсича той. – Направил съм си сметката, че занапред у нас ще се добрува в мафията и ще се мизерува в органите на реда.
И Крокодила така смяташе, но много нелеп му беше краят.
УБИЙСТВОТО В СЕЛО ГОРАНОВЦИ е подробно описано от прокуратурата в обвинителен акт.
Привечер на 31 януари 1995 година в ресторант „Кроки“ на улица „Толбухин“ № 2 се събира шумна младежка група: дъщерята на Крокодила Антоанета, тогава студентка по право в Благоевградския университет, Мартин, нейният приятел, телохранителят на боса Асен, неговото гадже Ивона и колегите му – охранителите Валери Гергинов и Драгомир Пенков. Групата се наговаря по поръчение на Крокодила да закара в сръбско 270 литра бензин и да го продаде. Самоделният бензиновоз „Ауди“ е зареден.
Прокурорът в своя акт изрично отбелязва, че действието в предстоящата драма се развива по време на ембаргото, наложено с резолюция на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (ООН) над Федеративна република Югославия. То е заради войните, които избухват в Босна и Херцеговина, а после и в Косово при разпадането на федерацията. Отменяно е два пъти: първоначално по силата на Дейтънското споразумение на 21 ноември 1995 година и окончателно – след Кумановското споразумение на 10 юни 1999-а.
Забраната за внос на гориво в западната ни съседка се счита за първоизточник на организираната престъпност и корупцията в България, както и на огромните необясними богатства, лъснали в новата политическа класа.
Бензиновозът „Ауди“ и джипът „Сузуки Витара“ на Крокодила пристигат на бариерата на Олтоманци посреднощ, в последния час на януари 1995 година. Рутинната операция по нарушаване на югоембаргото щяла да мине, както винаги, гладко, ако в близката кръчма не били седнали да пируват други контрабандисти: собственикът на кръчмата Александър Илиев, наричан Брадата, Любомир Илиев-Ломския и Васил Веселинов-Хитлера.
Между двете групи, които се ревнуват за печалбите от контрабандата, избухва от нищото яростен скандал. Той е главно заради бензиностанцията край Горановци, открита няколко дни по-рано от Ломски в съдружие с доскоро действащ полицейски подполковник. Крокодила бил поискал от съдружниците 5000 марки, за да заработи обектът без неприятности. Вбесени от рекета и вече на градус, Ломски и аверите му нападат хората на изнудвача, веднага щом ги забелязват. Асен Асенов е ударен изневиделица с тръба по врата. Драгомир и Мартин отнасят юмруци тук-там. Валери избягва боя, като хуква към близката митница. Митничари оттам викат полиция, тя въдворява ред, но не и примирие.
Асен и Драгомир потеглят към Кюстендил, за да извикат Крокодила. Той е в леглото си вече и спи, но се разсънва, като вижда своя бодигард, който кърви. Жена му превързва ранения и се опитва да отпрати мъжете по домовете им. Но те потеглят гневни с „Фолксваген Голф“ към полесражението. Часът е един през нощта. На ГКПП – Олтоманци Крокодила изслушва жалбите на битите си близки, сипе люти закани и дава команда за временно оттегляне в града до сутринта.
Автоколоната потегля, водена от неговия джип. Зад волана е самият Крокодил, на предната седалка до него се вози Асен, а на задната – Валери. Фолксвагенът ги следва, шофиран от Мартин, в него е Ивона, а последен кара аудито Драгомир.
Веднага след сбиването в кръчмата, Ломски, Хитлера и Брадата се скриват в новата бензиностанция. Минава време, те решават, че е опасно да нощуват там, затова потеглят към ГКПП – Олтоманци. Пътуват с жигула, шофира Брадата. И ето, че случайността ги отвежда на среща с колите на Кроки, които са стигнали в два часа след полунощ до един завой в село Горановци. В тази среща е бедата.
Брадата присветва предизвикателно с дългите фарове, в отговор Крокодила натиска спирачките. Следващите го коли се удрят една в друга внезапно, жигулата пресича лентата на насрещното движение и спира косо на пътя зад аудито. Крокодила слиза бързо от джипа, но преди това дава пистолета си на Асен. Предупреждава го да внимава. 7,65-милиметровият „Валтер“ е зареден. Валери в това време се въоръжава сам, грабвайки крика от колата.
Крокодила тръгва към противниците си с туристически нож в дясната ръка, като държи калъфа му в лявата. Асен го следва по петите приведен, прикривайки се зад широките му плещи. Пръв стреля Хитлера с 9-милиметров автомат „Хеклер и Кох“.
Паникьосан, гръмва и Асен, но ръцете му треперят, той не вижда в тъмното мерника и куршумът се забива в лявата ръка на шефа му. Същевременно пишман стрелецът се изтегля назад покрай калника на джипа, от който е слязъл, стреля пак за кураж и тоя изстрел се оказва фатален. Оловото пронизва слепоочието на Крокодила, той пада, бодигардът му се качва на мига в колата и гръмва трети път – нахалост. В самозабрава от страх, неволният убиец дава газ към село Драговищица. Не го е грижа за шефа му, но и не подозира, че го е умъртвил. Като се поокопитва в самотията, той се сеща, че е зарязал приятелката си Ивона във фолксвагена. След кратко колебание се връща назад и вижда, че престрелката е вече спряла, а Хитлера, Ломския и Брадата ги няма.
– До фолксвагена лежи човек – обажда се Ивона от купето, като вижда през прозореца Асен. Минава два и половина. И двамата разпознават в полегналия човек Крокодила. Без да знаят, че вдигат мъртвец, те започват да го тътрят към предната седалка.
Трудно им е, трупът тежи поне сто килограма. По едно време ги осветяват два фара отзад. Изплашени, те пускат на земята неподвижното тяло, мятат се в колата и побягват. Мъртвият Крокодил остава сам. Наблизо има къща, но е необитаема.
Забелязват го от случайно минаващ автомобил, спират, слизат и звънят в полицията от единствения уличен телефон в село Горановци. Призори след колата със синята лампа пристига колата – гробарка.
През това време Асен и Ивона спират фолксвагена, изоставят го и хукват през овощните градини в тъмнината. Тичайки, Асен хвърля между дърветата злополучния пищов и пълнителя.
По обвинение за убийството на 1 февруари 1995 година са задържани Ломския и Брадата. Те отричат всичко, не се намират доказателства за вината им и ги пускат срещу 20 000 стари лева гаранция. Търсят Хитлера, който е забягнал някъде, но междувременно след аутопсията се доказва, че Крокодила не е убит с автомат, а със своя собствен „Валтер“. Следват разпити на очевидци и убийството се разплита, излиза и името на убиеца.
Асен Асенов е арестуван в средата на март, когато е на двайсет и две години. Изправят го на съд, където той самият изглежда изненадан от разкритията за случилото се. Родом е от село Дворище, Кюстендилско, по професия е готвач, по призвание – безделник и има стара условна присъда за кражба. За разстрела на Крокодила го пращат да лежи по-малко от година. Състав на Окръжния съд в Кюстендил, председателстван от Красимир Бамбов, го наказва за убийство по непредпазливост с 9 месеца лишаване от свобода. Докато е в затвора, приятелката му Ивона носи негово дете в утробата си. Двамата сключват брак зад решетките. Ражда им се син. Това е последната новина, която вестниците публикуват във връзка с нелепата смърт на Крокодила.
ОКОЛО ДЕСЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО дните у нас се нижат, като минават сутрин и вечер през телевизорите. Сутрин ставаме с телевизионното шоу на Борисов, депутатите и министрите му, вечер лягаме с шоуто на Слави по БиТиВи, а между двете шоута тече все по-ненормално ежедневието на нормалните граждани.
В един следобед седнах на кафе и бира с един от симпатичните шоумени в текущата политика – Румен Петков, партиен активист и вътрешен министър (2005–2009) в правителството на тройната коалиция. Тогава той не беше вече шеф на МВР и се беше върнал към предишния си навик да общува и с редови репортери, а не само с главни редактори и техни заместници. Не беше се отрекъл още от Българската социалистическа партия (БСП), за да стане активист на отцепилата се от нея партия АБВ, която се коалира с управляващата ГЕРБ. Беше си депутат от парламентарната група доминирана от БСП – „Коалиция за България“ и си носеше славата от министерстването, което беше белязано с няколко шумни скандала. Първият от тия скандали избухна заради една странна негова среща със сенчестите бизнесмени Братя Галеви и с Алексей Петров, чиято тайна принадлежност към службите той издаде, докато се оправдаваше в медиите за станалото; вторият – заради безпрецедентната полицейска охрана, която осигури на сикаджийския бос Маджо, когато оня благоволи да се яви на разпит в Съдебната палата; и третият – за това, че като вътрешен министър не пожела да се сработи с Бойко, от което последният подаде оставка и се превърна след това от най-знаменития главен секретар на МВР в най-рейтинговия политик на държавата.
Та в онзи следобед в сладкарницата на хотел „България“, където ме покани, Румен ми носеше компромат.
Компромат – това ще рече изтекла от спецслужбите оперативна информация – вярна или невярна, която се разнася по редакциите, за да се префасонира в анонимна публикация за нещо, сторено от някого, или се дава на някой „разследващ“ журналист, за да я помести като своя авторска творба.
Биваше си го компроматът, който Румен ми даваше – добре написан беше, отнасяше се за едно безобразие във властта, трябваше само да му сложа заглавие и да го подпиша като автор. Само че аз не ги обичах тия неща. И не ги практикувах. Затова изпадах постепенно от класацията на видните разследващи журналисти, които правеха разкритие след разкритие – узнаваха по чудодеен начин какво си говорят на тайни сбирки бандитите и как мърсуват скрито политиците от опозицията.
Благодарих на бившия министър за информацията, прибрах за всеки случай в чантата си изписаните листа, той усети, че ще го разочаровам пак, но нищо не каза и продължихме да си одумваме управляващите, както подобава на опозиционен лидер и вестникарка. Разговорът определено ми беше забавен. Румен е сладкодумен и много знае, ако направи филм за мафията, ще удари холивудските сценаристи в земята.
И както си приказвахме и си припомняхме това-онова, като например за вицепремиера Нейчо Неев – как разправяше „Егати държавата, щом аз съм ѝ вицепремиер!“, а после беше арестуван, че нарушил ембаргото за Югославия – Румен се усмихна накриво и каза:
– Едно време, като управляваше Жан Виденов, мафиотите печелеха от югоембаргото, а сега, като управлява Борисов, взеха да печелят и от наркобабите.
Наркобабите! Запомних тая дума и я вкарах в обръщение във вестника след това. Аз по-смешна и същевременно по-тъжна дума не знам.
СИРОМАХ ЧОВЕК – ЖИВ ДЯВОЛ. Неизвестният народен гений, сътворил във време оно тая фраза, едва ли е могъл да си представи нейните съвременни варианти. А ето ви един от тях – нашите наркобаби. Можете да го срещнете на живо днес в десетки, стотици села в България.
Става дума за немалко от ония възрастни жени, които са останали да поминуват ден за ден почти сами по затънтените кътчета на родината. Гледате ги – кретат тихичко, забравени от света – и изведнъж в дворовете им се изсипват джипове с маскирани полицаи. Причината – в ГДБОП е получен сигнал, че отглеждат канабис.
Публична тайна е, че старите хора край гръцката граница масово се спасяват от мизерията, като засяват нивите с наркотични растения. За някои „производството на Херба Канабис Индика Статива“, както го изписват в обвинителните актове, е единствен начин за оцеляване. Защото пенсията може и да стига за бутилка олио, за сол и захар, но не и за рецептите със скъпите лекарства.
Индийският коноп се гледа лесно – засяваш го и го оставяш на самотек. А изкупвачите дават за него и до 2000 лева.
2000 лева! Като ги взела, 72-годишната баба Илийка от Петричко едва не паднала в несвяст – къде да види по-рано толкова пари на едно място! Говорих с нея. Дали чувства вина? Ни най-малко.
– Знам, забранено е – вика, – но покривът ми е пробит, вали ми на главата, майсторите нема да дойдат безплатно, а и внукът наминава, като не ми е празна масата. Цел живот копаем, ама земята не ражда нищо друго, за което някой плаща.
Старата жена се умълча, наля ми лимонада в една издраскана пластмасова чаша, побутна я към мен и после се засмя:
– И ей ме на – наркоплантаторка!
Баба Илийка има вече една условна присъда от 23 месеца с 4 години изпитателен срок за това деяние. Маскирани ченгета я посетили и открили в килера ѝ „суха растителна маса“ – малко над килограм, за 6000 лева пазарна цена… Признала се за виновна, и то незабавно. Служебният ѝ адвокат сключил споразумение с прокуратурата, а съдът го одобрил и край.
Тя пази под мушамата в кухнята присъдата си и ми я дава да я прочета.
„… Съдът признава за виновна подсъдимата в това, че без надлежно разрешение е придобила и държала с цел разпространение високорисковото наркотично вещество марихуана (индийски коноп, канабис). То е включено към член 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества като растение с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба и е забранено за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.“
За това престъпление по член 354 а от Наказателния кодекс се полага до 3 години лишаване от свобода и до 5000 лева глоба. Баба Илийка е предупредена, че влиза в затвора, ако го повтори.
Взела ли си е поука?
– Само 37 стръка съм боднала тая година.
– Леле. А ако отново пристигне полицията?
– Момчетата ще ми обадят да се скрия.
„Момчетата“ от наркомафията си знаят работата. Те правят стриктен кадрови подбор на старците, на които поверяват канабиса. Избират бедни, самотни, държеливи хора над седемдесетте. Такива в селата покрай Благоевград, Петрич, Сандански, Шумен и другаде колкото щеш. Чули са, че от забранената трева се печели, няма какво да губят и са смели. Солидарни са – всички знаят къде са конопените ниви, но не ги показват на гостенки като мен. Че кой знае – догодина те самите могат да си засадят канабис…
Вече знаят, че на съдиите им е трудно да осъдят престарял човек ефективно. Той си носи некролога в джоба, дето се казва, даже и тъмничарите не го щат. Затова се случва по-старите набори да поемат вината на по-младите. Член 66 алинея 1 от НК позволява наказанието за възрастни и болни хора да се отлага. Още повече след самопризнание и разкаяние.
– Съжалявам, нямах избор, събирах пари за операция… – разридала се в съда 67-годишната Янка.
Най-младата съдебна репортерка на „Труд“ Влади Георгиева, сега Малинова, ми разказа, че от нейната нива ожънали рекорден тон и половина канабис.
Пенсионерките, наети в наркобизнеса, са изпълнителни, като ученички. Изобретателни са и схватливи. Някои сеят опиата сред други култури – сред царевицата например. Така не бие на очи, а и става за оправдание, че случайно е попаднал там. Добре вирее и в саксии – нещо, което дава шанс за изява и на градски зрели дами. Антимафиотите, които през ден жънат конопени ниви край Петрич и Сандански, откриват все по-често напоследък наркооранжерии в софийски, шуменски и бургаски мазета.
Има наркобаби, които изпълняват особено артистично указанията на адвокатите. Влади е записала с касетофон показанията на 89-годишната баба Мария, ветеранка сред подсъдимите за отглеждане на опиати:
– Засадих корените, за да ги варя и да си мажа краката… Ох! Въртят ме коленете, та знай ли се.
В Петричко всичките баби си лекуват коленете с канабис, пише Светлана Василева, кореспондентката на „Труд“ в Благоевград. Тя има предвид и 74-годишната попадия на село Кладенци. Мъжът ѝ – отец Кирил Папудов е единственият българин в трета младост, който лежа с четиригодишна присъда за производство на марихуана. То беше, защото осем пъти го хващаха. В полицията правел кръст – Господ да го накаже, ако тревата не била за подутите крака на покойната му жена. Втората му съпруга от любов поела вместо него вината. Сдобила се с условна присъда и тя, но попът след това пак го сгащили в нива с канабис…
Авторът на Стратегията за национална сигурност на България генерал Румен Миланов, с когото се засичаме в Балчик през една лятна на ваканция, разсъждава дълго и тъжно по темата на чаша сок от касис в малко „капанче“ до плажа. Той току що се е оттеглил с достойнство от ролята си в държавното шоу, играно все по-вяло под афиша „Борба с корупцията и мафията“. Приключва разсъжденията си полу на шега:
– Ако усърдието на наркостарците е все така настъпателно, ще надминем опиумните производители в Афганистан.
Не съм наясно с битието на афганистанските наркоплантаторки. Но за нашите знам, че са за окайване. Не са за присмех, още по-малко за завист. Сигурна съм, защото видях баба Илийка как плаче.
Наркоплантаторките като нея не казват кои са им работодателите. Заловят ли ги, мълчат, като партизани на разпит. Вероятно са наплашени. А и тяхното мълчание изглежда съвпада с интересите на полицаите. Те си отчитат дейността – ожъната конопена нива, стопанката хваната, обвинена, осъдена даже! И никой не рискува да пъха палец в открехната по тоя начин врата на наркотрафика. А ако го пъхне случайно, то е може би за да направи оня характерен жест с потъркването на палеца в показалеца…
Не съм го виждала и не знам дали е така. Но няма как, освен с продажност, да се обясни позорният факт, че нито едно разследване, потеглило от нива с канабис, не е стигнало по-далеч от „хитрите дъртаци“.
Ето защо наркостарците в България се множат. За сметка на младите, които хващат пътя зад граница.