Анна Заркова,
вестник „Галерия“
Който може, нека да опише всичките особености на българската предизборна борба. Те са толкова много и от такъв характер, че трудно ще се поберат и в 600-страничен криминален роман.
Ето ви само една от тях:
В 25-и МИР в София мерят сили двама водачи на кандидат-депутатски листи – обвиненият в корупционни и кървави престъпления бизнесмен Васил Божков и бившият обвинител №1 Иван Гешев. И двамата са лидери на коалиции от партии, и двамата биха могли да влязат в 50-ото Народно събрание, и да коват закони рамо до рамо.
Но вижте най-интересното: наша анкета в метрото показа, че обвиненият и обвинителят се ползват с еднакво доверие. На въпрос „Ако трябва да дадете вяра на един от тях, кого бихте избрали?” 9 от 30 запитани пътници отговарят „Божков”, 8 отговарят „Гешев”, един “Гешев, но след разговор с него” а останалите – „нямам мнение”.
Хазартният бос Васил Божков беше последният от героите в прокурорския сериал „Арести на богаташи”, който беше задържан, а после пуснат под гаранция.
Сериалът е към края си и не събира вече публика, но първите му епизоди бяха хитови. В държава, в която социалното неравенство расте със скоростта на взривения брониран джип на Гешев, обеднелият народ обяснимо лелее мечтата да види богатите зад решетките.
Преди 5 години тогавашният главен прокурор Цацаров (който остана в историята с репликата на градския прокурор на София Кокинов към Борисов „Ти си го избра”) обеща да сбъдне мечтата на народните маси и обяви, че предстоят арести на приватизатори и олигарси.
Одобрението бе очаквано. Според неписания тълковен речник на Прехода „приватизаторите” са бивши комунисти, пребоядисани в синьо, които са изкупили държавните предприятия за стотинки и са ги изяли, и изпили. А „олигарсите” са хора причудливо състоятелни, чиято прислуга управлява държавата и им сервира най-вкусните парчета от държавната баница – обществените поръчки и парите от европрограми.
Опростявам ли мисленето на електората? Ако така ви се струва, спомнете си злорадите репортажи за показните акции на спецпрокуратурата, в които няколко милионери и членове на семействата им бяха „окошарени”. Те всички бяха кавър версии на новелата „Богатите също плачат“ – прочувствени текстове, илюстрирани с цветни фотографии на пачки евра.
Искате пример?
„Приказно богатите Николай и Евгения Баневи са заловени във Франция и върнати у нас. Закопчани са нa лeтищeтo в Ницa прeд очите на тритe cи дeцa. Cрeщу тях ca пoвдигнaти обвинения за приcвoявaнe нa 84 млн. лв. от приватизирани обекти, неплатени дaнъци и пране на 1 милиард. Полицаите заснеха прикaзния им дoм в елитния квартал „Бoянa” – огрoмни криcтaлни пoлилeи, cкъп мрaмoр, балдахин и злaтни бижутa c диaмaнти”. Тузарите обаче ще изчакат на дървени нарове cтaртa нa дeлoтo cрeщу тях.” Край на цитата („Новинар”)
Стартът на делото “Баневи” всички дочакахме, но не и финала. След закриването на Спецправосъдието то бе изпратено в Софийски градски съд и там… се влачи като костенурка със счупен крак. А междувременно съпрузите осъдиха България в Страсбург и всички ние вече им дължим обезщетение от 13800 евро за проточилия се престой в тъмницата.
Епизодът с белезниците за алкохолния производител Миню Стайков беше също така назидателно-любопитен:
„Cлeд 4 мeceца в килия coбcтвeникът нa „Винпрoм-Кaрнoбaт“ и „CИC индъcтрийc“ cвaли 10 кила и ceднa в инвaлиднa кoличкa. Cпeцпрoкурaтурaта го обвини зa aкцизни cтoки бeз бaндeрoл, прaнe нa пaри и укривaнe нa 1 милион лева. дaнъци. Cинът му cе издирвa от Интерпол c чeрвeнa бюлeтинa, но според източници от ъндъргрaундa се пече нa Мaлдивитe.“(„Труд”)
Прокурорското гонение на Миню и на други паралии продължи като на кино, за да стигне днес “де факто и де юре под кривата круша”. И да се размине безвъзвратно с усещането на хората за правосъдие и справедливост.
Беше ясно за юристите поначало, че търсенето на възмездие за криминалната приватизация е детски спектакъл, тъй като тя е покрита с давност, чието удължаване е противоправна задача. (“Да се удължи давността, означава да се създаде по-неблагоприятен за извършителя закон и да му се придаде обратна сила. А това противоречи на основния принцип за правна сигурност, според който не може да се наказва някой за нещо, което не е било престъпление по време на извършването му или да се влошава със задна дата положението му.”)
С други думи – никой крадлив приватизатор не може да бъде наказан, ако е откраднал предприятие, преди да му побелее брадата.
Въпреки това тогавашният премиер Борисов поиска доклад от ДАНС за “съмнителните приватизационни сделки”, който да се прати на Цацаров. Речено–сторено. Резултатът беше, че от прокуратурата излезе в медиите списък с 28 дела – всички прекратени по давност. Най-одумваните след тях бяха тези за раздържавяването на „Софарма“ от Огнян Донев и на винарската изба „Дамяница“ от Иво Прокопиев. И Донев, и Прокопиев трябваше да се оправдават по процесуален ред след това.
„Това е само първата порция дела – предупреди Цацаров. В средите на богатите думите му бяха изтълкувани така: “Опичайте си ума, плащайте си такса за спокойствие, както се полага и не помисляйте да сменяте властта”.
Това тълкуване може би беше неправилно, но мнозина вразуми – още повече, че сериалът с ченгета и милионери се удължи.
Мечът на Темида надвисна зрелищно и над главите на светските лъвове Ветко и Маринела Арабаджиеви, наричани Хотелиерите на правителството. В ареста пръв се отзова синът им Вълчо заедно с две от счетоводителките им”.
Телевизиите показаха нагледно резултата от обиските в именията и хoтeлите им „Мaринeлa” и „Мaрицa“ – 10 милиона в брой, преливащи от куфари, каси и кутии.
Гешев, който тогава беше заместник на Цацаров, съобщи, че „това са прaни пaри“. А подходящи журналисти описаха „бляскавия дворец на Арабаджиеви”. Интериорът бил впечатляващ – мраморни подове, плюш, пoзлaтeнa дървoрeзбa, уникални стенопиcи и фрески, скъпи кaртини, старинни чacoвници, дантелени покривки, драперии, златни мивки. Екстериорът – тримeтрoви фoнтaни, бaceйн c изкуcтвeни вoдoпaди, бълбукaщи джaкузитa, cкулптури, aрки. Заключението: “Българските олигарси живеят в по-голямо великолепие от френските монарси”.
Дописките за респектирането на „тия некороновани царе” (в „Труд”, „24 часа”) трябваше да звучат победно и радостно. Но не такива бяха коментарите на читателите. Повечето от тях бяха премахнати от модераторите поради “нецензурно съдържание”.
Ето един оцелял: „Където е текло, пак ще тече. Керванът върви, кучетата си лаят“.
Ето втори: „Който не снася на властта, ще внася и ще плаче“.
След него: „У нас който е на власт, той дърпа конците на уж независимата съдебна система. Това са дирижирани обвинения“.
И после: „Като няма хляб, дават зрелища“.
Следващият: „Мижи да те лажем. Олигарси арестувани–бошлаф! Виенския им бал се проведе за 19-ти път в хотела на Арабаджиеви, тъпкан с баровци и министри!“
Има още коментари, но и така е ясно – през 2018 г., като се чуе за прокурор и килия, на българина за всичко му идва на наум, освен за битка с бандитизма.
А как е тази година?
Съдът освободи Васил Божков в замяна на 130 000 лв. „Ако бъде оставен под домашен арест, това би било неоправдана репресия”, приеха магистратите. Според тях няма опасност разжалвания олигарх да избяга, да извърши престъпление или да манипулира доказателства. Не и след като „хазартното му дело влезе в съда”. Ще видим колко вода ще изтече, докато излезе присъда. Това, което няма да видим – никога може би – е цялата му безценна антична колекция, която бе натоварена в камионетки и натикана по складове като „веществено доказателство”.
А какво стана с Божковите твърдения, че бил изнудван от премиера Борисов да споделя 20% от печалбата на своите лотарии и че бил дал 60 млн. лв. на министъра му Горанов? По тях бе образувано досъдебно производство, но… то вече е прекратено. Забравете.
А, да, междувременно (2021) на Божков, както и на Горанов, бяха наложени от САЩ санкции за корупция по закона „Магнитски”. Но нищо. “Намагнитизирането”, както се вижда и от кариерата на г-н Делян Пеевски, не пречи на никой да стигне върховете в родната политика.
Да обобщим. Ако навремето целта на Цацаров (завещана на Гешев) е била да притисне богатите, за да спечели одобрението на всички останали и да повиши доверието им в прокуратурата, тя видимо не е постигната. На ако е била друга – да забогатеят едни за сметка на други – бинго! Баневи, Арабаджиеви, Стайков, Божков изглеждат обеднели – сменили са майбасите с по-скромни коли, имуществата им са запорирани, конкуренцията се кичи с цветущите им по-рано бизнеси…
Шушука се сред адвокатите, че делата им се „държат на трупчета” не да друго, а за “вразумление и по време на избори” – те са все още солидни работодатели, а корпоративният вот не е за подценяване.
Може и така да е, а може да не е така. Предизборно време е и слухове циркулират всякакви… И овиканата съдебна реформа на Сглобката се провали, така че, както казва един бивш следовател, “само Господ знае сега кой е виновен и кой невинен, кой е кум и кой сват в коалициите и колко са гаджетата на лидерките в листите.”