С професора по конституционно право Пламен Киров разговаря Анна Заркова
– Първото заседание на новото 45-то Народно събрание се проведе, проф. Киров, по призива на група интелектуалци, не в новата, а в старата му сграда. Каква символика виждате вие в това?
– Аз споделям мнението, че историческата сграда на площад „Народно събрание“ е подходяща за заседанието, с което се открива 45-ият парламент. Но не ми звучат сериозно изявленията, че някои не желаят да заседават в „комунистическа сграда“. Понеже аз не виждам по времето на демокрацията да е построена някаква друга сграда за народните представители. По същата логика някой може да откаже да влиза в Двореца на културата, защото и той е строен по комунистическо време.
– Някой каза…не мога да си спомня името му сега…че под петолъчката закони не могат да се правят?
– Няма значение кой го е казал. Тези хора сякаш не са живели в последните 30 години в България! Не е на добре един парламент, който е силно раздробен политически, да започва своята работа с пещерен антикомунизъм.
– Но има и друго. С връщането в историческата сграда на Народното събрание се възстановява прекъснатата 30-годишна традиция депутати, журналисти и гости да имат равен достъп до кулоарите и да говорят помежду си свободно, очи в очи, без прегради.
– Ако това е причината 45–ото НС да заседава в автентичната си сграда, аз гласувам за с две ръце за това. Бяха похарчени около 50 милиона лева по времето на Цецка Цачева, която започна ремонта на бившата зала „Георги Кирков”, за да я преустрои в пленарна. Защо заровиха тези милиони? Да пробият покрива и да го направят стъклен ката тавана на Бундестага в Берлин – друга реконструкция няма. Новата пленарна зала – с мониторите, на които се наблюдава гласуването, със зле организираните кулоари, с дистанцията между представителите на медиите и народните представители – обяснимо не предизвиква одобрение. Защо трябва да бъдат пазени народните представители от интереса на медиите? Та нали един от принципите на парламентарната дейност е нейната откритост!
– Президентът свика новоизбраното Народно събрание незабавно, макар че конституцията му дава едномесечен срок за това. Този факт според вас какво издава – необходима експедитивност или излишна припряност, както критиците му твърдят?
– Президентът съвсем очаквано ускори свикването на 45-ия парламент. Ако някой е искал да има повече време за преговори извън светлината на прожекторите, той е могъл да ги почне още в нощта на изборите – още тогава беше ясно разпределението на политическите сили в новия парламент. Не може да се обвинява президентът, че им е отнел време за конфиденциални разговори и консултации. Те имаха цяла седмица и три дни за предварителни сондажи. Ако не са използвали времето рационално, то си е техен проблем. Нелепо е да се говори за „припряност” на президента, тъй като ние не се намираме в спокойна обстановка. Намираме се в пандемична криза и въпреки нескопосните опити на здравните власти да я контролират, развръзката й не се вижда. Затварянето на бизнеса за цяла година очерта и икономическа криза. Нещата са ясни за цялото народното представителство. Оттук нататък, следва съставянето на парламентарно правителство по реда на българската конституция.
– Припомнете ми – какъв е редът?
– На първото заседание народните представители полагат клетка и избират ръководство на Народното събрание. Следва се правилника за организация на 44-ия парламент, докато 45-ият си създаде негов. След като се подаде оставка на правителството по чл. 111 ал.2 на конституцията – президентът може да започне консултации по член 99. Следва връчването на първия проучвателен мандат на най-голямата парламентарна група. И се завърта една парламентарна въртележка. Това е въртележка, а не рулетка. Защото на рулетката не е ясно къде ще падне топчето. А в случая всичко е ясно. Първо ще падне при първата по численост от шестте групи в парламента, която е ГЕРБ. После – при втората по численост група – Има такъв народ. При третия опит президентът има право да прецени дали на третата или на шестата по численост група да връчи проучвателния мандат. Но, разбира се, той вече е преценил.
– Вече е преценил? Нищо такова не сме чули…
– Аз мисля, че той ще се спре на третата по численост група – Българската социалистическа партия. Защото в края на годината предстоят президентски избори. И надали президентът би разчитал за подкрепа на неговата кандидатура повече на „Изправи се, мутри вън”, отколкото на една все пак голяма и системна политическа партия, като БСП.
– Конституцията не определя срок, в който президентът да връчи първия проучвателен мандат. Това пропуск ли е на нейните автори, или е направено неслучайно?
– Изобщо не е пропуск. Макар редът по чл. 99 да е строг, се дава възможност за по-голяма гъвкавост. При силно раздробен парламент като 45-ия, за да се излъчи парламентарно правителство, трябва да се постигне споразумение между представените в него партии – за да се очертаят възможни коалиции. Защото нито една от партиите няма възможност да наложи еднопартийно правителство. И трябва всяка институция у нас, включително и президентската, да е заинтересована да има парламентарно излъчено правителство. Защото това е нормалният начин за очертаване на взаимодействието между законодателната и изпълнителната власт при парламентарното управление. Само, ако при три последователни опита се окаже, че това е невъзможно, се минава на резервния вариант, който конституцията е очертала – разпускане на парламента от президента с насрочване в двумесечен срок на предсрочни парламентарни избори и назначаване на служебно правителство. Конституционната уредба издава логика, която не може да бъде оспорена – че за предпочитане е да бъде формирано парламентарно правителство. Дори и с цената на компромиси, на следизборна коалиция. Въпреки, че избирателите, които са гласували за отделни партии, не са ги упълномощили да правят такива коалиции, тази стъпка трябва да бъде направена, когато се налага.
– Повечето политолози имат усещането, че Слави Трифонов ще върне мандата още в деня, в който го получи, че след него никоя политическа сила няма да може да състави правителство и така ще се сдобием със служебен кабинет. Какви страхове и какви мечтания можем да адресираме към него?
– Оставете мечтанията. Служебният кабинет, както името му подсказва, осъществява текущото управление на страната, без да предприема сериозни стратегически действия – макар че и това сме наблюдавали в служебния кабинет на Софиянски, който отправи молба за членство на България в НАТО. Първо, служебният кабинет е ограничен във времето, в рамките на 3-4 месеца – докато бъде избран нов парламент и той състави ново правителство. Второ, неговите правомощия са ограничени от липсата на парламент – той действа, когато е разпуснат парламентът и са насрочени предсрочни парламентарни избори. Единствено в хипотезата, когато до края на мандата на президента остават 3 месеца, имаме съжителство между назначеното от него служебно правителство и парламент, който още не е успял да формира ново правителство. Тогава правителството може да упражнява законодателна инициатива, а парламентът – парламентарен контрол върху правителството.
– Бойко Борисов предложи като изход от политическата криза свикване на Велико народно събрание(ВНС) за нова конституция. Вие харесвате ли това предложение?
– Дали аз го харесвам, няма значение. Но министър-председателят Борисов, щом иска да свика Велико народно събрание, да беше внесъл по реда на Глава 9 от конституцията нов проект за нова конституция. Понеже предишният проект, които беше внесен по време на летните протести, беше…спорен, за да не се изразя много тежко…
– Но г-н Борисов предложи въпросното Велико народно събрание да разглежда проекта на президента.
– Ами тогава бих му препоръчал да вземе един пистолет, да го опре в челото на ген. Радев и да го принуди да внесе своя проект. Майтапя се, разбира се. Аз не съм чул президентът да е казал, че е приготвил проект за нова конституция. Чул съм за проект за рационализиране на действащата конституция, който не познавам и не мога да коментирам. Но за него не се изисква Велико народно събрание.
– Извадихме ли си поука от това, което някои наричат „лятното упражнение с конституцията?“
– Поуката е, че конституцията не трябва да бъде пипана с мазни пръстчета. Който тръгне да създава нова конституция, би следвало първо да се обърне назад към 7-то Велико народно събрание и да си направи труда да почете малко – да види как се създава конституция. И ако набере смелост след това, и ако разбере нещо от прочетеното, тогава да направи тази гигантска стъпка – да внесе изцяло нов проект за конституция на България.
– Г-н Митов, за когото се чу, че ще смени Борисов на премиерския пост, заяви, че правосъдната реформа ще бъде главната задача на тяхното правителство. Това изглежда ловък ход, нали? Който откаже да подкрепи това правителство, не иска правосъдие и справедливост, така ри излиза?
– Да почакаме да видим. Ясно е, че първият мандатоносител ще бъде излъчен от ГЕРБ. Но когато се създава правителство трябва да се изработи негова политическа програма – да се заявят приоритетите в управлението, в законодателството и т.н. Тази програма трябва да бъде представена на парламента и обществото. С оглед на приоритетите в нея трябва да се предложи оптимална структура на Министерския съвет. Ако приоритет е енергетиката, тя трябва да се отдели като особен отрасъл, а не да се направи едно мегаминистерство на икономиката, в което да се включат всички отрасли. Чак след като е готова структурата със определен брой министерства, трябва да се разгледа експертния потенциал и да се види кои лица ще ги оглавят като министри. При нас обикновено става обратното – първо се набелязват министри, сетне им се търсят министерства, а до програма изобщо не стигаме. Това не е добра практика, разбира се.
– Така е. Но ето – съдебната реформа вече е заявена като приоритет.
– Да, но съдебната реформа, също като образователната, е започнала в далечното минало и не е ясно кога ще се довърши. Заради нея в последните 30 г. неведнъж променяме конституцията – правим какви ли не експерименти с еднакъв резултат – нищо не се променя. Впрочем, тази година би трябвало да честваме 30-годишнината на конституцията, но едва ли някой ще се сети да я отбележи…Ако я отбележи, то ще бъде с хули по неин адрес. Това сме го виждали вече.
– Ще виждаме какво ли още не…Въпросът е дали ще има този парламент сили и време да промени най-сетне към добро съдебната система?
– Зависи какви законопроекти ще бъдат внесени. В този парламент много трудно ще се стигне до консенсус, така че да бъдат гласувани изменения в конституцията, които не изискват Велико народно събрание. Ако решат да правят гигантската крачка – да променят мястото на прокуратурата от съдебната власт в изпълнителната – ще им трябва Велико народно събрание. Но ще трябва и да поемат и отговорност за това, което ще има да става.
– А ще може ли този парламент да промени изборното законодателство така, че хората да повярват в силата на своя глас?
– Този парламент няма време за радикални промени в изборното законодателство, т.е. за нов Изборен кодекс. Той би могъл да рационализира отделни изборни процедури, например – да се въведе видеонаблюдение при отчитането на изборния резултат в секционните избирателни комисии, да не се пренасят резултатите от машинното гласуване в протокола за бюлетините, да се открият повече изборни секции в чужбина. Това може да стане. Но не може да се въведе от този парламент, да кажем, гласуване по интернет, ако се стигне до предсрочни избори – то е сложна материя, а и противоречива.
– Всички обичат Слави. Забелязвате ли? Това значи ли, че всички харесват мажоритарната система, за която той настоява?
– И аз обичам Слави. Защото е от Плевен, а и аз съм оттам. Но не харесвам мажоритарната система. От 1990 г. се занимавам с избори, бил съм в различни избирателни комисии и в ръководството им. Преподавам в два университет не само конституционно право, а и дисциплината „Избирателни системи и процедури.“ И мога да заявя: аз бих искал в България да се проведат няколко избора по мажоритарната система – в два тура, с абсолютно мнозинство, с балотаж, в едномандатни избирателни райони. Искам да видя резултатите по отношение на партийната система. И после да обсъдим дали това е бил верният ход. Да ви кажа ли защо?
– Защо?
– Защото невръстния младенец не следва съветите на родителите си да не пипа нажежения котлон, той трябва да се опари, за да разбере сам, че то не трябва да се прави. Може би това ще е ефектът от въвеждането на тази система. Заради този ефект аз бих искал да се опарим от нея. Само че кой ще поеме отговорността след това? Най-вероятно никой. В България винаги е така. За големите бели никой не поема отговорност. Обикновено се крием зад колективната отговорност, която е равносилна на персоналната безотговорност. И ако трябва да се пипне нещо в конституцията, може би трябва да се види какъв е имунитетът на народните представители и в частност какво е тяхната наказателна неотговорност за изказаните мнения и гласувания. Защото с гласувания на определени мнозинства в Народното събрание се вършат доста големи бели, които след това се чудим как да преодоляваме с десетилетия. А гласувалите за тях не носят никаква наказателна отговорност. Това би могло да бъде рационализирано в конституцията. Нека всеки, който с гласуването си би могъл да предопредели съдбата на народа и държавата, да е наясно, че може да го постигне наказателна отговорност – и когато действа с умисъл, и когато действа непредпазливо.
– Всеки парламент се кълне във вярност на народа, професоре, нали така? Но вие чул ли сте за някой клетвопрестъпник наказан?
– Този, който наказва клетвопрестъпниците, гледа отвисоко. Но това, което наблюдаваме ние в последните десетилетия, е тоталната безотговорност на едни и други парламентарни мнозинства, които смятат, че ще бъдат вечни. И които знаят, че никога няма да им бъде потърсена отговорност, защото такава отговорност не може да бъде търсена по силата на нашата конституция. Парламентът може да предопредели съдбините на България, включително да вземе решения за войната и мира. Може ли едно мнозинство в парламента с гласуване да ни вкара в една агресивна война? Отговорът е да. Но отговорност не се търси за това. Не се търси отговорност и когато с решение на Народното събрание се упълномощава правителството да сключва заробващи външни заеми, които поколения не могат да върнат. Въпросът за отговорността е доста интересен по нашата конституция. И когато се казва, че в държавата има един неотговорен човек и се гледа към главния прокурор обикновено, нека първо се погледне към сградата на парламента.
Визитка
Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 г. в Плевен. Професор е по конституционно право. Бил е зам.-председател на Централната избирателна комисия, конституционен съдия ( 2006-2015) и представител на България във Венецианската комисия за демокрация чрез право. Специализирал е в Гърция, Малта, Холандия и САЩ.